България – Да се хванем на хорото!

България - Да се хванем на хорото! България - Да се хванем на хорото!

България ще участва солидарно в спасяването на закъсалите европейски икономики. При това без никой да я принуждава. Правилно ли е София да се хване на това хоро.

На гол тумбак чифте милиони.

Европейският механизъм за стабилност е скроен доста широко – той не е замислен само като фонд за спасяване на страни-членки, давещи се в собствените си финансови проблеми. Той включва и мерки за стабилизиране чрез мониторинг, синхронизиране на данъци и пенсионни системи, за нарастване на доходите и производителността и т.н. и т.н. Най-съществената и най-оспорвана част от документа обаче е именно пактът “Евро+” с общ капитал от над 700 млрд. евро, в който България попада в зоната на “плюса“, тъй като (все още) не е част от еврозоната. Участието в този пакт е на доброволен принцип, т.е. то може да бъде и отказано. Както направиха страни като Чехия, Унгария, Швеция и Великобритания.

А мизерстващите българи?

Цената на солидарността

Участието на България в “Клуба на богатите” ще струва 300 млн. евро, според официалните данни на Външно министерство. Тази сума ще бъде внесена на 5 транша през следващите 12 години. Това е само едната страна на въпроса – за цената. Другата е за последиците от въпросното решение.

Измъчената българска икономика и без това ще бъде поставена на колене, кълнат се икономистите и прогнозират задълбочаване на проблема с неконкурентноспособносттта, бягството на инвеститорите, а като последно и болезнено отражение – замразяване на доходите, още по-голяма мизерия и тежки социални недоволства.

Според управляващите обаче като член на ЕС България трябва да спазва принципа за солидарност. Контра-аргументът гласи, че в “Евро+” думата на България изобщо няма да бъде чута, и че членството в този клуб е само за престиж. Нали се чакат още доклади от Брюксел по болезнени теми като корупцията и организираната престъпност! И все пак: Няма ли да плати България твърде висока цена за удоволствието да бъде потупана по рамото заради благородно проявената солидарност? Няма ли да излезе тази солидарност много солена, вкл. заради факта, че най-дисциплинираните във финансово отношение страни ще плащат и най-високи вноски (като процент от БВП)? А както е добре известно, спрямо повечето страни от еврозоната България стои много добре по отношение на бюджетния си дефицит.

Един призрак броди из България

България – щедрата

Излиза, че България напълно доброволно ще плаща наравно (процентно) с богатите страни като Германия или Франция, и много повече от прахосници като Гърция, Италия и прочее. Това разбиране накара синдикатите, много икономисти и общественици да възроптаят срещу вкарването на България в едно неизгодно за нея съдружие. Така се появи метафората за “щракналия капан” и дори беше съживен един призрак от близкото минало – за нова “Виденова зима“.

Разбира се, има и друга гледна точка – подписът на Борисов под “Евро+” не е национално предателство. Зад него стои разбирането, че ЕС може да функционира само на принципа на солидарността и общите ценности; това първо, и второ – че утре България може да изпадне в положението на Гърция. Разбирай – участието в “Евро+” е един вид застраховка срещу нежелани развития, а и инвестиция в бъдещето.

Много бих искал с подписа си Борисов да подкрепя виждането, че членството във всеки един елитен клуб носи и привилегии. Но най-вече означава отговорности.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.