Българи от ново време

Българи от ново време

Българи от ново време Българи от ново време

Ставам. Отивам на работа, която не харесвам. Не ми пречи.

Виждам човек в беда. Отминавам. Не ми пречи.

Лъжат ме. Преструвам се, че всичко е наред. Не ми пречи.

Правя компромис със себе си. Измъчвам се. Не ми пречи.

Виждам, че не щата могат да се подобрят. Бездействам. Не ми пречи.

Няма да намеря любовта. Спирам да я търся. Не ми пречи.

Сигурно и ти познаваш поне един човек, който е попаднал е спиралата на „не ми пречи“. Сигурно и ти си чувал, че „ние сме такива“ и „нещата са просто така устроени“.

Не, не сме такива. Ние сме отговорни и на нас определено ни пречи да бездействаме, пречи ни да скланяме глава, пречи ни да сме сиви, безотговорни и безчувствени.

На нас определено ни пречи да сме загрижени единствено за себе си, защото обичаме света и всяка негова проява ни интересува.

Пиша този текст, защото ми пречи. Пиша го, защото хората около мен са способни, креативни, позитивни и раздаващи се – те са българи от ново време.

Всичко можем да сме тези „нови“ хора, които казват истината, излагат чувствата си и не се страхуват, че ще се удавят в неодобрението на околните.

Днес вали, но няма да гледам надолу към разбитите тротоари, преценявайки откъде да мина, за да се изцапам най-малко.

Днес ще вдигна глава, за да видя дали някой няма нужда от усмивката ми. Днес ще изцапам обувките си с кал, а не душата си с безразличие.

Аз съм една българка от ново време и съм готова да предизвикам всеки, който е решил, че нещата „не си струват“.

Всеки миг и всеки човек си струва!

Всяко име има значение, всяка сълза разказва история, всеки вик носи скрита молба за помощ, всеки допир е копнеж за близост.

Нека не бъдем слепи и глухи. Нека докажем, че нещата имат значение.

Сега приключвам с този текст, за да попитам хората около мен как се чувстват. А ти знаеш ли как се чувстват приятелите ти в този момент?

Автор: Елена Андонова

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!