Ставам. Отивам на работа, която не харесвам. Не ми пречи.
Виждам човек в беда. Отминавам. Не ми пречи.
Лъжат ме. Преструвам се, че всичко е наред. Не ми пречи.
Правя компромис със себе си. Измъчвам се. Не ми пречи.
Виждам, че не щата могат да се подобрят. Бездействам. Не ми пречи.
Няма да намеря любовта. Спирам да я търся. Не ми пречи.
Сигурно и ти познаваш поне един човек, който е попаднал е спиралата на „не ми пречи“. Сигурно и ти си чувал, че „ние сме такива“ и „нещата са просто така устроени“.
Не, не сме такива. Ние сме отговорни и на нас определено ни пречи да бездействаме, пречи ни да скланяме глава, пречи ни да сме сиви, безотговорни и безчувствени.
На нас определено ни пречи да сме загрижени единствено за себе си, защото обичаме света и всяка негова проява ни интересува.
Пиша този текст, защото ми пречи. Пиша го, защото хората около мен са способни, креативни, позитивни и раздаващи се – те са българи от ново време.
Всичко можем да сме тези „нови“ хора, които казват истината, излагат чувствата си и не се страхуват, че ще се удавят в неодобрението на околните.
Днес вали, но няма да гледам надолу към разбитите тротоари, преценявайки откъде да мина, за да се изцапам най-малко.
Днес ще вдигна глава, за да видя дали някой няма нужда от усмивката ми. Днес ще изцапам обувките си с кал, а не душата си с безразличие.
Аз съм една българка от ново време и съм готова да предизвикам всеки, който е решил, че нещата „не си струват“.
Всеки миг и всеки човек си струва!
Всяко име има значение, всяка сълза разказва история, всеки вик носи скрита молба за помощ, всеки допир е копнеж за близост.
Нека не бъдем слепи и глухи. Нека докажем, че нещата имат значение.
Сега приключвам с този текст, за да попитам хората около мен как се чувстват. А ти знаеш ли как се чувстват приятелите ти в този момент?
Автор: Елена Андонова