БУДАлите

БУДАлите

БУДАлите трябва да се замислят защо мутрите толкова неистово от ден на ден подстрекават протестиращите, не е ли това опит да отклонят вниманието от престъпленията които са вършили докато бяха на власт. Само за няколко дни започна да излиза реалното състояние на бюджета и еврофондовете и нещата май ще се окажат по-зле отколкото сме си представяли. Дупка в бюджета от 1 млрд. лв. в средата на годината при 1,2 млрд. планирани за цялата година, заем от 800 млн. за земеделците през м. февруари с падеж м. АВГУСТ (нали имаше пари от фондовете, какво се случи?), 600 млн. вноска по заем към МВФ с падеж м. АВГУСТ (до този момент нито лев не е платен), нито лев планиран от еврофондовете за скрининг на онкозаболяванията с краен срок за получаване на тези пари- края на 2013 г., изтичане на срока на програмите за субсидирана заетост в началото на зимния период и отпадане на куп безработни от тези програми в началото на отоплителния период, разбалансирана енергийна система чрез вкарване през 2012 г. на огромен брой ВЕИ, за които трябва да плащаме ние през сметките си за ток и т. н. и т.н. Дали БУДАлите няма да решат, че за тези неща вече са виновни сегашните управляващи? Защо са толкова нетърпеливи и искат оставка на правителството, не желаят ли да чуят истината и какво ще се предприеме за оправяне на положението? От дупката в която ни вкараха БУДА, Цецо Лъжецо и сие те ли могат да ни изкарат с тяхната квалификация на пожарникари и физкултурници или грамотни икономисти и специалисти?

ХЕЙ БУДАЛИ, ОСЪЗНАЙТЕ СЕ НАКЪДЕ ТИКАТЕ ДЪРЖАВАТА! НЕ СЕ ПОДВЕЖДАЙТЕ ПО ПРИКАЗКИТЕ НА ЕДНИ ОТЯВЛЕНИ ПРЕСТЪПНИЦИ ДОКАТО НЕ Е СТАНАЛО ТВЪРДЕ КЪСНО! ОТ КРИЗАТА И ДУПКАТА МОГАТ ПОНЕ ДА ОПИТАТ ДА НИ ИЗВЕДАТ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ, А НЕ МУТРИТЕ. НЕКА ИМ ДАДЕМ ШАНС!

Print Friendly, PDF & Email
Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter

About the Author

Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.