You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Брюксел променя регламента

Социалният дъмпинг отведе Еманюел Макрон чак в България: темата беше в дневния ред на разговорите Социалният дъмпинг отведе Еманюел Макрон чак в България: темата беше в дневния ред на разговорите му в Евксиноград му в Евксиноград Социалният дъмпинг отведе Еманюел Макрон чак в България: темата беше в дневния ред на разговорите му в Евксиноград

Брюксел променя регламента за изпращането на работници в чужбина

Така е справедливо: за еднакъв труд на едно и също място да се получава еднакво заплащане. Фирмите, командироващи работници в чужбина, основно от Източна Европа, играят по други правила. Затова те ще бъдат променени.

Реформата на директивата за командированите работници, предмет на остри спорове между страните от Източна Европа и Франция, преодоля първия етап в Европейския парламент (ЕП). Комисията по заетостта, която изготвя текста с поправките, прие текст, който в определени аспекти е дори по-твърд от предложението на Европейската комисия (ЕК) от март 2016 година. Той обаче не съдържа всички точки, за които настояваше Париж в желанието си да бъдат затегнати правилата, посочва агенция Франс прес.

Източноевропейците се съпротивляват срещу исканите промени, защото – най-вече Прага и Варшава – се боят от негативни икономически последици. В момента, според тази директива, работодателите могат да изпращат свои работници и сътрудници на работа в друга страна от ЕС, но им плащат по своите национални тарифи. Брюксел от доста време смята, че това положение трябва да се промени, защото уврежда правилата за конкуренцията.

Срещу социалния дъмпинг

Тласъка за реформата дойде от френският президент Макрон, а с германска подкрепа проектът влезе в брюкселския дневен ред. Според това предложение, работниците трябва да получават заплата според ставките в държавата, където упражняват труда си, което за Източна Европа е като червен плащ за бик. Държави като Франция и Германия твърдят, че само така може да се попречи на източноевропейските работници и занапред да подбиват цените на трудовия пазар. Източноевропейските държави обаче се опасяват, че в резултат от това техните фирми ще претърпят сериозни загуби.

Напрежението около Директивата за командированите работници осезаемо се усеща и в Брюксел, където смятат, че някои източноевропейски държави раздухват конфликта без връзка с фактите. В Полша, например, преди няколко дни бе съобщено, че Евросъюзът щял да отмени директивата. По коридорите на европейските институции с недоумение повдигат вежди в отговор на такива фалшиви новини. Защото директивата не може да бъде отменена току-така. Камо ли пък еднолично от Европейския парламент.

Според евродепутати, промените на правилата не бива да се тълкуват като опит на Париж да си отмъщава заради евтината работна ръка от Източна Европа. Свен Шулце от Европейската народна партия казва в интервю за Дойче веле: „Директивата е още от началото на 1990-те години, а оттогава насам непрекъснато констатираме масивни злоупотреби в цяла Европа. Мнозинството във фракциите в Европарламента смята, че реформата е наложителна.”

Тоест, директивата няма да бъде отменена, но сигурно ще бъде променена. Тенденцията, поне според парламентаристите, е срокът за командироване на работници да бъде ограничен до 24 месеца. И чак след това заплащането на командированите работници трябва да се приравни с тарифите в приемащата страна. Но има и по-твърд вариант: една група страни-членки около Франция, към която принадлежи и Германия, настоява този срок да не е 24, а само 12 месеца. А по отношение на тъй наречените „верижни договори” – когато на едно и също работно място в чужбина се изпращат последователно различни хора (най-вече строители или болногледачи) – работодателят сам трябва да прецени дали след изтичането на срока заплащането да се приравни към стандартите в приемащата страна.

Социалният компонент

В основата на дискусията са както самото заплащане и сроковете, така и юридическата рамка. Европарламентът, който се отнася сериозно към резервите на източноевропейците, предлага не само по-гъвкав срок, но и включването на социален компонент в бъдещата преработена директива. Например да се прекрати порочната практика, според която командированите работници досега сами трябваше да имат грижа за прехраната и подслона си, които се смятаха за финансово покрити с трудовото им заплащане.

Освен това директивата и в момента не нарушава в такава голяма степен правилата на конкуренцията. Източник в Комисията по заетостта припомня, че според актуалното законодателство, например в една Германия, един командирован работник от България тъй или иначе получава гарантираната от закона минимална почасова надница. Свен Шулце добавя, че позицията на ЕП е изработена след широко обсъждане и съгласуване между отделните фракции: „Ние от самото начало включихме в дискусията и засегнатите региони и разговаряхме с нашите източноевропейски колеги много повече, отколкото е обичайно“, посочва той. А френската му колежка Елизабет Морен-Шартие, която е съдокладчик по текста с промените, допълва: “Приехме балансиран текст, който отваря пътя към подобряване на защитата на работниците и към борбата срещу социалния дъмпинг.

Очертава се консенсус?

Стремежът на ЕП е в максимална степен да защити правата на засегнатите и да съдейства за по-голямо разбиране към техните тревоги и притеснения, включително тези на източноевропейците.

След приемането на текста с поправките от Комисията по заетостта, следващото обсъждане ще бъде идния понеделник – на 23 октомври министрите на труда от ЕС ще се опитат да постигнат споразумение. Според дипломатически източници, отделните страни изглежда са склонни да приемат, че командированите работници трябва да получават заплащане в пълния размер, а не само минималната ставка. На свое пленарно заседание на 26 октомври Европарламентът трябва окончателно да утвърди позицията си.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!