Борисов ще си тръгне. А после какво?

протестите в България протестите в България

Борисов ще си тръгне. А после какво?

И след Борисов какво? Ще се получи “горе-долу същото“? Подобно мислене е неразумно. Няма как всичко да се подреди от раз. Но едно е ясно: с бездействие и примирение не се върви напред.

А после какво ще стане? Въпросът, който отправят критиците на антиправителствения протест, сам задава рамката на отговора: ще се върнат комунистите, ще останат ГЕРБ, ще дойдат Слави Трифонов и Мая Манолова, а традиционната десница, дори и пораснала, пак ще играе втора цигулка и т.н. Именно това очакват мнозина. Откъде обаче следва, че непременно ще се получи “горе-долу същото“?

Подобно едноходово мислене е обречено да се пази от разочарования и да жъне разочарования. Само че примирението и бездействието само удължават живота на злото. Нали знаете, че няма как всичко да си дойде на мястото от раз? 

Решителната крачка може да бъде направена на 2 септември, ако в София и страната излязат стотици хиляди граждани на протест – тогава правителството вероятно ще падне. Главният прокурор по-трудно, но натискът над него може да продължи и да разчита на успех, когато той остане вече сам. 

Идва ред на партиите

След оставката на Борисов идва ред на партиите. Защото те излъчват политическо представителство, а протестът се е състоял само от граждани, които в това им качество никой не може да представлява. И на мястото на Отровното трио идва ред да застанат приемливи за победилия общ граждански фронт партиийни лидери. Например Христо Иванов от “Демократична България“, Крум Зарков от БСП и някой партиец-сценарист от “Има такъв народ” на Слави Трифонов. А най-добре е да има още по-широко партийно-лидерско съглашателство, което обаче не учредява предизборна коалиция, а сключва пакт за съдебна реформа в следващия парламент, както предложи Христо Иванов. Пък на изборите – всекиму според сабята, която може да извади.

Социологическите проучвания засега не могат да дадат адекватна електорална картина, понеже още не сме в предизборна ситуация, а и те самите може да са инструмент за изкривяване по един или друг начин на картинката. Все пак те вече очертават някои тенденции. Едната е съвсем обяснима – силен отлив от ГЕРБ, подложена под натиска на протеста, и доста необясним силен спад на БСП, която подкрепя протеста и се готви за лидерски вот. Съвсем обясним ръст на “Демократична България“, чиито действия вбесиха Иван Гешев и той нахлу в президентството, за да предизвика протестната вълна. И не толкова обясним ръст на “Има такъв народ“, която подкрепя протеста главно чрез предаването на Слави Трифонов в малка телевизия и в социалните мрежи.

Разумно е да допуснем, че системните опозиционни формации ще наберат още сила. “Демократична България” би нараснала повече откъм ДСБ-крилото си, ако Атанас Атанасов, който силно изостава като лидерство и енергия от Христо Иванов, отстъпи мястото си на някого като (или на самия) Радан Кънев, който би дръпнал електорално още напред коалиционната формация. За обновление в БСП пък изобщо не може да се говори, защото и Корнелия Нинова вече изглежда широко желано в партията и извън нея лице пред алтернативата Кирил Добрев, смятан за червен вариант на мутризиран герберски партократ.

Трудното тепърва предстои

Най-голямото неизвестно сега е какви са политическите нагласи на най-младите, които са емблемата и енергията на протеста. Социолозите досега не са ги изследвали като отделна група. Вероятно и ще пропуснат тази възможност, защото значителна част от младежите ще се върнат на Запад, където учат и работят. Дори на самия вот няма да разберем каква е политическата им ориентация, защото в чужбина не се правят екзитполове и проучвания. Към този момент обаче това няма да има особено значение, ако всички партии, застанали зад протеста, реализират в следващия парламент пакта за съдебна реформа. Защото след свалянето на кабинета “Борисов” тъкмо това ще е институционалната гаранция за отвоюването на държавата от мутренско-прокурорския произвол.

Трудното тепърва предстои. На протеста гражданите може и да са с различни политически убеждения, но искат заедно оставката на Борисов и Гешев. Да, мнозина не преглътнаха тази “колаборация с врага“, затова протестите не са толкова масови, колкото можеха да бъдат. След оставката обаче гражданите ще трябва да гледат без погнуса как разноцветните им партийни лидери заедно договарят институционалната промяна. За нея е необходима широка политическа подкрепа, надхвърляща възможностите дори на партия, спечелила мнозинство в парламента.

А ако се окаже, че и спечелилата вота партия е твърде малка и трябва да се търсят широки коалиции или други формули за управление, или пък се стигне отново до предсрочни избори? Това няма да е драматично, а ще означава, че политическият процес просто върви по лъкатушещ и по-бавен път. Но вече ще е извървяна голяма отсечка.

С примирение и бездействие не се върви напред. Точно обратното. Тъкмо така стана нетърпимо лошо.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.