Борисов рискува срамно падение

Премиерът Борисов България Премиерът Борисов България

Борисов рискува срамно падение

Ако желае да запази поне малко достойнството си, Борисов трябва да спре с финтовете, да извади главата си от пясъка и да напусне властта час по-скоро. Иначе рискува срамно фиаско.

Намекът за оставка, който направи премиерът Борисов в неделя вечерта, се оказа евтин политически финт. А може и да е било моментно колебание. Без значение. Финтът няма да мине. Вместо да се аргументира с напрегнатата си програма, в която влизали ангажименти като справянето с Ковид-19 и Зелената сделка, Борисов трябва да внимава да не прати себе си и привържениците си в политическото небитие.

Настроенията срещу управлението се засилват. Данните показват, че около 60% одобряват протестите срещу правителството, а 50 на сто са съгласни с основното им искане: оставка на кабинета и предсрочни избори. Опитът на Борисов да се измъкне от скандалите с няколко министерски оставки очевидно е неуспешен.

Вярно и невярно

Защитници на правителството, разбира се, оспорват автентичността на цитираните данни от изследвания на “Афис” и “Алфа рисърч“. Икономическата ситуация била стабилна, премиерът Борисов се ползвал с подкрепата на европейските партньори, на площадите излизали само няколко стотици, в най-лошия случай няколко хиляди, което, видите ли, било едва ли не диктатура на малцинството. Поради което трябвало да се следва законната процедура – тоест, да се чакат следващите редовни избори. Така повелявала демокрацията.

Да разгледаме накратко горните съобщения. Каква стабилна икономическа ситуация може да има в най-бедната страна в ЕС, от която хора в най-трудоспособна възраст продължават масово да емигрират в търсене на по-достоен живот – това изобщо не си заслужава да се коментира.

Да попитаме също така: за каква демокрация става дума всъщност в България? Да вземем само един крещящ пример: кой излъчи Иван Гешев – един главен прокурор, превърнал в свое кредо нарушаването на принципа за невиновност до доказване на противното. Обществената оценка е категорична: само 20% одобряват работата му, а за 37,9% „прокуратурата има право да разследва служители на президентството, но го направи грубо и демонстративно, за да всее страх и унижи Радев” (“Алфа рисърч“). Накратко: прокуратурата очевидно изпълнява политически поръчки. Или и тези данни са манипулативни, неверни?

А какво да кажем за рекета, който изглежда се е превърнал в основен инструмент на властта? Този инструмент прозира и в аферата „Осемте джуджета”, и в притискането на Васил Божков-Черепа да влезе „в схема за съпорт”. Прокуратурата още не може да обясни каква е логиката Божков да инкриминира сам себе си с разкритията, които прави. Какви са тези почтени демократи, които „страхуват” човек като Черепа? А отношението към президента? А замесването на премиера в „барселонската схема“? А далаверите с обществени поръчки, които продължават с години? А другите заметени под килима скандали като „Апартаментгейт”?

Да, партньорите на Борисов в ЕНП го подкрепят, защото не се вълнуват какво става в задния двор на Европа – важни са им гласовете в Европарламента. Затова пък редица европейски медии заговориха подробно и просторно за скандалите, в които са се оплели ГЕРБ, а утвърдени чужди анализатори призовават Меркел да прекрати подкрепата си за българския премиер. А що се отнася до “законната процедура” – за каква процедурна легитимност говорим, когато управляващите се държат като разбойническа шайка, а „демокрация” е просто лицемерното име на пиратския им кораб?

И без петел ще съмне

След повече от десет години и три правителства, същността на ГЕРБ и лидера им лъсва за все повече хора. Протестите няма да затихнат. А по повод стоновете, че ако Борисов си заминел, държавата щяла да се счупи, да си припомним поговорката: И без петел ще съмне.

Трябва ли милиони да залеят улиците и площадите, за да напуснат ГЕРБ властта? Трябва ли да дочакаме поредните, още по-дискредитиращи записи, поредните скандали, за да прозре Борисов най-после, че (може би за пръв път в кариерата си на политик) е загубил връзка с реалността?

Нов кабинет на ГЕРБ, но с друг премиер не е решение. Защото отсега е ясно, че Борисов ще продължи да бъде силната фигура, която дърпа лостовете зад кадър. Колкото повече върти и усуква, колкото повече се ослушва, толкова повече Борисов рискува кариерата му на политик да завърши със срамно фиаско, с падение, което може и да “подобри” печалния рекорд на правителството “Орешарски“. Ако желаят да запазят поне малко достойнството си и бъдещите си политически шансове, Борисов и ГЕРБ трябва да спрат с финтовете, да извадят главите си от пясъка и да напуснат властта час по-скоро.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.