Борбата с вятърни мелници Герд Лийрс

Борбата с вятърни мелници

Борбата с вятърни мелници Борбата с вятърни мелници

Ако бъдещето на България в ЕС

Зависеше само от чужди политици, запознати отблизо с българската съдебна система, то щеше да е много подобно на случващото се с Шенген. Вземете Герд Лийрс. Сегашният министър на имиграцията на Холандия и бивш кмет на Маастрихт се запозна с българската Темида покрай сделка с имоти във Варна, която така го оплете, че му се наложи да ползва служебното си положение, за да я разрешава. Това, разбира се, възмути холандците дотолкова, че той подаде оставка като кмет.

Миналата седмица обаче Лийрс стана гласът на холандското правителство, който обяви пред парламента, че страната налага вето на България и Румъния по пътя им към Шенген заради несправяне с корупцията и реформата в съдебната система.

Разбира се, личните пристрастия на Лийрс не са важен фактор за решенията на Хага. Още когато се съставяше настоящото холандско правителство през 2010 г., миноритарната Партия на свободата на Геерт Вилдерс сложи в споразумението си за управление точка, според която Холандия ще вземе предвид резултатите от мониторинга на ЕК над България и Румъния, когато оценява напредъка им за Шенген. Лийрс, който е от друга коалиционна партия, няма как да не се съобрази с това изискване. Защо обаче той избра точно миналата седмица да направи такова изказване и защо беше необходимо Холандия да поставя въпроса за вето преди срещата на вътрешните министри в Брюксел на 22 септември, остана неясно.

Такива настроения в Холандия има отдавна. Необяснимо е обаче защо холандците решиха да скочат директно на варианта за вето преди среща, на която се искат само преговорни позиции“, каза за “Капитал” български дипломатически източник. Журналистката Марлес де Кьонинг, която следи балканския регион за холандския Handelsblad, също изказва недоумение. “Нямам идея как така този въпрос изведнъж изскочи напред. Предполагам, че става въпрос за дебат, в който на него просто му е бил зададен такъв въпрос и той е отговорил директно.

Веднъж стомна, два пъти стомна…

Така или иначе, веднъж хвърлена, бомбата отекна в Букурещ и София. След като месеци наред се правеха, че не забелязват готвещите се плесници от Франция и Германия, през април двете балкански страни първо приеха, че ще бъдат отложени, а после – че ще бъдат приети на етапи в общото шенгенско пространство. Това съвпадна и с готвещата се реформа на Шенген, според която държавите ще могат да налагат отново граничен контрол в извънредни ситуации, ако преценят, че друга държава не се справя със задачите си.

Втори публичен шамар очевидно дойде твърде много на румънското и българското правителство. Българският външен министър Николай Младенов свика бърза пресконференция, на която размаха пръст към Хага, припомни, че “доброволно сме приели европейското законодателство” и заплаши, че ще блокираме шенгенските реформи, ако не бъдем приети, след като изпълняваме критериите.

Румънците действаха доста по-брутално. Ден след изказването на холандците няколко холандски камиона с цветя бяха спрени на румънската граница заради “бактерии” – дори да е случайност, тя носеше доста символизъм. “Първото няма да има никакъв ефект в Холандия“, откровена е Де Кьонинг. “Румънският жест обаче може да стане доста по-видим и да предизвика реакция, макар и по-скоро негативна.”

А някой друг да иска вето за България?

Въпреки привидния драматизъм, който придоби ситуацията, вероятността Холандия наистина да наложи вето е по-скоро малка. Българските очаквания са, че на срещата на 22 холандците ще попречат да бъде постигнато споразумение и ще се стигне до гласуване през октомври на срещата на върха, на която те няма да пожелаят да останат сами. Засега друга страна със силна популистка партия – Финландия, е единствената, която огласи подкрепата си за ветото.

Ние вече направихме много голям компромис със съгласието си да бъдем приети на части“, посочват източници от българското външно министерство. Източник от парламентарната група на управляващия в Германия Християндемократически съюз каза за “Капитал“, че Берлин и германското вътрешно министерство доста са омекнали в последните месеци и официално ще подкрепят влизането на два етапа: първо във въздушния и воден транспорт, а от догодина – и в сухопътни граници. “Това омекване е изненада дори и за голяма част от управляващата партия. Бих могъл да спекулирам, че тази позиция е, за да бъдем в един тон с Франция“, предполага германският източник.

Други източници намекнаха, че Франция може да подкрепи румънското членство. “Австрия не е сред страните, които биха наложили вето“, казва Паул Шмид от Австрийското общество за европейска политика. “Във всеки случай изглежда, че критичната позиция на някои от страните омеква, тъй като България и Румъния са изпълнили техническите изисквания.”

Те ни мотаят, ние ги лъжем, интересува ли го някого

Целият въпрос с Шенген обаче е пълен с лицемерие. От една страна, държави като Франция, Холандия и Финландия ползват механизма за наблюдение на ЕК, за да задоволяват все по-скептичните си електорати, които намират в България и Румъния удобни мишени. “Проблемът е, че няма глас в Холандия в момента, който да ви защитава“, както казва Марлес де Кьонинг. Това пренебрегва напълно факта, че България е изпълнила всички технически критерии доста по-добре от някои членки на споразумението (вижте репортажа).

От друга страна, София и Букурещ също така лицемерно се правят, че влизането в Шенген е само технически критерий, при положение че е очевидна връзката му с политическите такива като корупция и вътрешен ред и сигурност. Спирането на цветя по границата вероятно е забавно занимание, но справянето с проблемите, които изобщо наложиха мониторинга, е онова, което наистина ще подкрепи желанието на Младенов да не бъдем разглеждани като “втора ръка европейци“. “Негативното настроение се затвърди в Бундестага след последния доклад на ЕК от юли, когато се видя, че пак няма напредък по важни теми“, казва източникът от ХДС. Изследване на “Отворено общество” в България през юли показа, че 33,5 % от българите смятат действията на ЕС за правилни и считат, че отлагането на Шенген е справедливо срещу 26% на обратното мнение.

С толкова много хора на мнението на Лийрс българското правителство определено има за какво да помисли, преди да тропа по масата. Усилията на дипломацията в случая не са повече от борба с вятърни мелници, защото не могат да заместят нуждата от сериозни промени в съдебната система и усилията за намаляване на корупцията. По това хората в България и Холандия са на едно мнение.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!