Блогърите в България

Блогърите в България

Ако все още смятате, че да имаш личен блог е занимание за свободното време, явно в последните седмици не сте имали достъп до интернет или не сте чели никакви блогове. Становището на Националната агенция по приходите (НАП), че блогърите трябва да плащат данъци, а в определени случаи и осигуровки върху приходите от дейността си, предизвика лавина от коментари в мрежата.

В отговор на конкретно запитване от блогър изпълнителният директор на НАП  казва: “Физическото лице осъществява стопанска дейност и като такова има интернет страница (сайт, блог и т.н.), съответно заплаща определени разходи по поддържането й, в т.ч. закупуване на домейни, плащане на такси и т.н. В този случай разходите, както и приходите (доходите) от поддръжката следват данъчното облагане, предвидено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за доходите от съответната стопанска дейност.” Ако един адвокат или счетоводител води блог в областта, в която работи,  и има приходи, той ще плаща данък като за хонорари от консултантски услуги. Данъчната му основа ще се намалява с 25% за нормативно признати разходи, както е при всички доходи от свободни професии или възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Другият вариант е блогърът да се регистрира като едноличен търговец (ЕТ), като в този случай приходите (в случая от реклама) биха се разглеждали като доходи от търговска дейност.
Повечето блогъри приемат с насмешка становището на НАП. “Щом блогър е стопанска дейност, да се готвят:
– хората, които публично изразяват идеи. Те също (за свой риск, и то какъв) упражняват тежката трудова дейност, наричаща се “да имаш мнение
– хората, които мислят. Мисловната дейност, както знаем, също може да се квалифицира като трудова, защото при нея се изразходват калории (т.е. имаме разход)
– хората, които спят …,” писа блогърът Doncho в своя сайт blog.doncho.net.

Главен експерт в дирекция “Комуникации и протокол” в НАП уточнява, че “това, което цитират блогърите, е отговор на конкретно запитване за конкретен случай, в който е реализиран доход. Тогава трябва да се платят данъци“. За блогърите няма да има специален режим, защото те подлежат на същите правила като всички останали български граждани – т.е. всеки реализиран доход трябва да се декларира и обложи с данък.

Хоби или професия?

Повечето от блогърите в България твърдят, че нямат реални доходи от дейността си в интернет и в повечето случаи поддържането на блог е по-скоро хоби, отколкото сериозно занимание. “Бих декларирал доходите от блога си от момента, в който сложа реклами. Но тъй като не смятам да го правя, нямам намерението да декларирам каквото и да било пред НАП, свързано с блога ми“, казва Иво Мирчев, блогър и маркетинг мениджър на софтуерната компания Microinvest. Според него малко блогъри слагат реклами на сайтовете си и се интересуват от подобен тип приходи.
Някои от списващите блогове обаче все пак използват възможността за доходи от реклами. Един от “по-печелившите” български блогъри споделя, че приходите му от рекламите на Google Аds са около 20 долара месечно, които той получава с чек от САЩ. Според него НАП няма как да проследи дали и по какъв начин тези пари стигат до него и да ги обложи с данък, а единственият начин да се засече дали един блогър има доходи от сайта си е, ако той е сключил граждански договор или е издал фактура на рекламодател.
Повечето автори на блогове смятат, че агенцията по приходите не би инвестирала ресурс да проследи кои са хората, които поддържат даден блог. Голям процент от тях се подписват с псевдоним, а дори тези, които се представят с истинското си име и дават координати за връзка, може въобще да не живеят в България, а да пишат от Германия или САЩ например. Tакива случаи трябва да се разглеждат индивидуално, за да се види дали конкретният човек подлежи на данъчно облагане в нашата страна.

Осигурявай се сам

Писането на блогове според Красимир Стефанов е едновременно и трудова, и стопанска дейност, върху която блогърите следва да си плащат осигуровки, за да могат един ден логично и с достойнство да се нарекат блогъри-пенсионери“, пише Иван Стамболов в своя блог sulla.bg. Всъщност блогърите не трябва да плащат осигуровки, ако работят на друго място и работодателят им ги осигурява върху максималния осигурителен доход, обясняват от НАП. Ако обаче един човек, който има блог или сайт, е безработен и неосигурен, самоосигуряването е възможност той да не прекъсва осигурителния си стаж и да продължи да трупа точки за пенсия. Регистрирайки се като физическо лице, което упражнява свободна професия, в момента всеки човек, който подържа блог, може да внася осигурителни вноски върху минимум 260 лв. и максимум 2000 лв. Това впрочем е изгодна възможност и за безработните бъдещи майки със собствени блогове – ако се самоосигуряват за болест и майчинство в продължение на една година преди раждането на бебето, след това те ще получават месечна сума, равна на осигурителния доход, докато детето навърши една година.
Инициативността на НАП да увеличи контрола над различните уеб сайтове, които реализират приходи под една или друга форма, е похвална. Значението на тези постъпления се увеличава и аз адмирирам този подход. Всяко престараване в тази посока обаче е вредно“, смята Иво Мирчев. “Блогърите в по-голямата си част са хора, които просто искат да изразят своята гражданска позиция и по някакъв начин да бъдат чути от обществото и институциите“, убеден е той. Темата блогърите vs. НАП едва ли би могла да бъде обобщена по по-добър начин. 

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!