България – в нова ера. На това се надяват медиите преди 30 години

Кои са актуалните проблеми на България преди 30 години, заели челните страници на вестниците? Архивите разказват и показват, че някои от тях са вечни като „Строежът на АЕЦ „Белене“ – временно преустановен„.

Вие държите в ръце новия всекидневник „Демокрация“. Чакали сте го нетърпеливо. Ние го приготвихме трескаво. Време няма. Четири десетилетия са преминали в болезнен сън. В Европа сега сме само географски. А искаме да присъстваме реално„. 

Датата е 12 февруари 1990-а година. Преди малко повече от месец са започнали консултациите на Кръглата маса между управляващи и опозиция. На 15 януари 1990-а година е отменен член 1. Три дни по-късно Тодор Живков е арестуван. 
Опозицията има свой ежедневник. Съдържанието на първия му брой е изпълнено с ентусиазъм. Но се отчита, че България е навлязла в новото време „не така стремително както в ГДР и Чехословакия„. Това пише доктор Желю Желев в статията си „Новата опозиция„, поместена на първа страница. Желев отбелязва, че в страната се създават нови независими организации и политически партии. И че „непрекъснато стават събрания, митинги, стачки, на които хората искат свободно и по нов начин, независимо от управляващите да поставят и решават своите проблеми„. Префасонирането и адаптирането на Българската комунистическа партия към новите обстоятелства поражда както критика, така и въпроси. „Комунистическата партия за пореден път ни обещава нов модел на социализма“, описан като „демократичен социализъм„. Според Желев новата платформа на управляващата партия показва, че „тя никога не се е ръководила от надеждна (да не кажем научна!) идеология, която да ѝ позволява да предвижда в някаква степен бъдещето„. 

Вестник „Демокрация“ споделя, че „иска да бъде обективен, да казва какво става около нас, да бъде настойчив, но справедлив„. В горния ъгъл на заглавната страница е поместена декларация на министъра на вътрешните работи Атанас Семерджиев, с която той заявява, че служби и органи на МВР не са извършвали, не извършват и няма да извършват подслушване и запис на каквато и да е информация в сградите на ул. „Раковска“ 134 и на бул. „Дондуков“ 39„. В броя на следващия ден в същото това каре под заглавие „От първия брой ли?“ се съобщава, че читател на „Демокрация“ е информирал как първият брой на вестника е бил задържан в пощата в Ямбол и не е бил продаван.

БКП търси новата си идентичност 

Органът на Българската комунистическа партия „Работническо дело“ в същия този ден извежда като заглавие заключението от доклада на председателя на Висшия партиен съвет на БКП Александър Лилов пред партийния актив, че „незабавната промяна е ключът за успех„. В доклада си за Четиринайсетия конгрес на партията Лилов отбелязва, че „политическата и обществена активност на партийните организации, ръководства и кадри, на партията като цяло продължава да изостава от динамичното развитие на събитията и обстановката в страната„. 

Фракцията на БКП, превърнала се по-късно в самостоятелна партия – „Алтернативното социалистическо обединение„, е провела ден по-рано националната си конференция в зала 1 на НДК. АСО се стреми „не само към реформирането на Комунистическата партия, но и да съдейства за демократизирането на обществото, да сътрудничи с всички сили, които си поставят същата цел„. Според вестник „Демокрация„, на тази конференция проличава водоразделът по въпроса дали партията трябва да се реформира, а акцент са резултатите от извънредния конгрес на БКП, провел се между 30 януари и 2 февруари, който според мнозинството е бил манипулиран. „Работническо дело“ също отбелязва, че е имало „поляризация“ и че поради „незадоволителните за присъстващите резултати от извънредния XIV конгрес“ се настоява за свикването на нов. Заглавието на репортажа обаче е „Различните пътища не отменят единството в целта„. За „Демокрация“ на конференцията на АСО „Сензацията стана!„, но „по български. Както винаги, половинчато„. 

„Америка открива България“

На 12 февруари 1990-а „Работническо дело“ отразява отминалото посещение на държавния секретар на Съединените щати Джеймс Бейкър в София и „радушния му прием„, за който са съобщили двата водещи вестника зад Океана – „Вашингтон поуст“ и „Ню Йорк таймс„. Според „Работническо дело„, на срещата си с председателя на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов и министъра на външните работи Бойко Димитров Бейкър е обсъдил „процесите на преустройство и демократизация в България и проблеми на българо-американските отношения„. Позовавайки се на американските издания, вестникът пише, че при срещата си с ръководителите на Съюза на демократичните сили Бейкър ги е посъветвал да са обединени, защото „имате мощен опонент и ви предстои трудна борба„. 

Вестник „Труд“ на 12 февруари пише, че „Америка открива България„. За изненадващото посещение на държавния секретар изданието отбелязва, че „Бейкър се оказа първият чуждестранен държавник, който разговаря с новия премиер Андрей Луканов„. Авторите на „Труд“ съвсем ясно илюстрират промяната, случила се в България, не само във вътрешно -, но и във външнополитически план. „Само преди броени месеци подобна стъпка би предизвикала язвителни реплики в американската преса, която винаги е била особено чувствителна към тоталитарните режими на Изток„, пише вестникът. Разказано е как времето за официални срещи е било разделено между властите и опозицията и се коментира, че подобен акт е „външнополитическо признание за преустройството„, което „никак не е маловажно„. Отбелязано е още, че при срещите си с управляващите Бейкър е намекнал, че по-нататъшното подобряване на отношенията между двете държави ще е обвързано с развитието на демократичните промени в България. „Преди такива изявления лесно бяха окичвани с етиката „намеса във вътрешните ни работи“. Но вече не бързаме да лепим етикети„, обобщават от „Труд„.