БКП търси новата си идентичност

Отляво надясно са Венцислав Стефанов, Румен Николов-Пашата, Бойко Борисов Отляво надясно са Венцислав Стефанов, Румен Николов-Пашата, Бойко Борисов

България – в нова ера. На това се надяват медиите преди 30 години

Кои са актуалните проблеми на България преди 30 години, заели челните страници на вестниците? Архивите разказват и показват, че някои от тях са вечни като “Строежът на АЕЦ “Белене” – временно преустановен“.

Вие държите в ръце новия всекидневник “Демокрация”. Чакали сте го нетърпеливо. Ние го приготвихме трескаво. Време няма. Четири десетилетия са преминали в болезнен сън. В Европа сега сме само географски. А искаме да присъстваме реално“. 

Датата е 12 февруари 1990-а година. Преди малко повече от месец са започнали консултациите на Кръглата маса между управляващи и опозиция. На 15 януари 1990-а година е отменен член 1. Три дни по-късно Тодор Живков е арестуван. 
Опозицията има свой ежедневник. Съдържанието на първия му брой е изпълнено с ентусиазъм. Но се отчита, че България е навлязла в новото време “не така стремително както в ГДР и Чехословакия“. Това пише доктор Желю Желев в статията си “Новата опозиция“, поместена на първа страница. Желев отбелязва, че в страната се създават нови независими организации и политически партии. И че “непрекъснато стават събрания, митинги, стачки, на които хората искат свободно и по нов начин, независимо от управляващите да поставят и решават своите проблеми“. Префасонирането и адаптирането на Българската комунистическа партия към новите обстоятелства поражда както критика, така и въпроси. “Комунистическата партия за пореден път ни обещава нов модел на социализма”, описан като “демократичен социализъм“. Според Желев новата платформа на управляващата партия показва, че “тя никога не се е ръководила от надеждна (да не кажем научна!) идеология, която да ѝ позволява да предвижда в някаква степен бъдещето“. 

Вестник “Демокрация” споделя, че “иска да бъде обективен, да казва какво става около нас, да бъде настойчив, но справедлив“. В горния ъгъл на заглавната страница е поместена декларация на министъра на вътрешните работи Атанас Семерджиев, с която той заявява, че служби и органи на МВР не са извършвали, не извършват и няма да извършват подслушване и запис на каквато и да е информация в сградите на ул. “Раковска” 134 и на бул. “Дондуков” 39“. В броя на следващия ден в същото това каре под заглавие “От първия брой ли?” се съобщава, че читател на “Демокрация” е информирал как първият брой на вестника е бил задържан в пощата в Ямбол и не е бил продаван.

БКП търси новата си идентичност 

Органът на Българската комунистическа партия “Работническо дело” в същия този ден извежда като заглавие заключението от доклада на председателя на Висшия партиен съвет на БКП Александър Лилов пред партийния актив, че “незабавната промяна е ключът за успех“. В доклада си за Четиринайсетия конгрес на партията Лилов отбелязва, че “политическата и обществена активност на партийните организации, ръководства и кадри, на партията като цяло продължава да изостава от динамичното развитие на събитията и обстановката в страната“. 

Фракцията на БКП, превърнала се по-късно в самостоятелна партия – “Алтернативното социалистическо обединение“, е провела ден по-рано националната си конференция в зала 1 на НДК. АСО се стреми “не само към реформирането на Комунистическата партия, но и да съдейства за демократизирането на обществото, да сътрудничи с всички сили, които си поставят същата цел“. Според вестник “Демокрация“, на тази конференция проличава водоразделът по въпроса дали партията трябва да се реформира, а акцент са резултатите от извънредния конгрес на БКП, провел се между 30 януари и 2 февруари, който според мнозинството е бил манипулиран. “Работническо дело” също отбелязва, че е имало “поляризация” и че поради “незадоволителните за присъстващите резултати от извънредния XIV конгрес” се настоява за свикването на нов. Заглавието на репортажа обаче е “Различните пътища не отменят единството в целта“. За “Демокрация” на конференцията на АСО “Сензацията стана!“, но “по български. Както винаги, половинчато“. 

“Америка открива България”

На 12 февруари 1990-а “Работническо дело” отразява отминалото посещение на държавния секретар на Съединените щати Джеймс Бейкър в София и “радушния му прием“, за който са съобщили двата водещи вестника зад Океана – “Вашингтон поуст” и “Ню Йорк таймс“. Според „Работническо дело“, на срещата си с председателя на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов и министъра на външните работи Бойко Димитров Бейкър е обсъдил “процесите на преустройство и демократизация в България и проблеми на българо-американските отношения“. Позовавайки се на американските издания, вестникът пише, че при срещата си с ръководителите на Съюза на демократичните сили Бейкър ги е посъветвал да са обединени, защото “имате мощен опонент и ви предстои трудна борба“. 

Вестник “Труд” на 12 февруари пише, че “Америка открива България“. За изненадващото посещение на държавния секретар изданието отбелязва, че “Бейкър се оказа първият чуждестранен държавник, който разговаря с новия премиер Андрей Луканов“. Авторите на “Труд” съвсем ясно илюстрират промяната, случила се в България, не само във вътрешно -, но и във външнополитически план. “Само преди броени месеци подобна стъпка би предизвикала язвителни реплики в американската преса, която винаги е била особено чувствителна към тоталитарните режими на Изток“, пише вестникът. Разказано е как времето за официални срещи е било разделено между властите и опозицията и се коментира, че подобен акт е “външнополитическо признание за преустройството“, което “никак не е маловажно“. Отбелязано е още, че при срещите си с управляващите Бейкър е намекнал, че по-нататъшното подобряване на отношенията между двете държави ще е обвързано с развитието на демократичните промени в България. “Преди такива изявления лесно бяха окичвани с етиката “намеса във вътрешните ни работи”. Но вече не бързаме да лепим етикети“, обобщават от “Труд“. 

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.