Без думи

Най-практикуваната политика в България е тази на оцеляването. Така поне излиза от прегледа на вестникарските заглавия. Няма обсъждане на политики, но затова пък се пише за всичко, свързано с недоимък или поскъпване.

Последните дни са шампиони в това отношение – съобщенията гласят, че поскъпват едновременно яйцата и паркирането в София, а предстои и поскъпване на хляба; че миньорите не получават заплати, майчинските са намалели, безработицата се е повишила с половин процент за един месец, а и все така няма пари за служебни адвокати. При това обзорът не е изчерпателен и не включва истинската тема номер едно в дневния ред на страната – получаването на бонуси в различните министерства.

Специфичният български нюанс

Бегъл поглед към вестник „Льо Монд” показва, че новината за поскъпването на бензина е на далечното 17-о място, понеже по-предните места са заети от теми като по-нататъшното развитие на Европейския съюз, предстоящите президентски избори във Франция и ситуацията в Испания, където се очаква обща стачка през март. В „Гардиън” положението е подобно – новините идват от Франция и САЩ с техните предизборни кампании; пише се също за това, че църквите търсят обединение помежду си, за да се противопоставят на еднополовите бракове; или пък за това, че в мюсюлманските общности на запад все така съществува феноменът на принудителните бракове

Както каза наскоро една езиковедка, време е да измислим някаква дума, която да не звучи като „криза“, понеже не е възможно Франция и България да ползват една и съща дума, за да определят състоянието, в което се намират. Двете страни може и да са в криза, но това твърдение със сигурност не означава едно и също нещо. Българската криза има специфичния нюанс да не води до изработване на политики, нито до търсене на някаква, пък била тя и краткосрочна визия. Потокът от катастрофални съобщения за обедняването в България е политически проблем не защото такива новини са се състояли, а защото нито една от тях не успява да излезе от рамките на съобщителната сфера, да намери адекватния си контекст и да провокира дебат.

Купете си китайски флекс!

Напротив: политическото поведение е сведено предимно до потушаване на непосредствения проблем. Сякаш драматичните финансови новини са някакви природни бедствия, с които човек може да се справи само, ако умее да плува.

Нищо чудно, че този политически подход среща равностоен отговор в пресата, която съвсем насериозно препечатва съвети от форумите за това как да „излъжем“ синята зона за паркиране в София – като използваме например всеки талон за паркиране десетки пъти с помощта на симпатично мастило, или като си купим китайски флекс и разрежем скобите, с които е хваната колата ни…

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.