Жив ли е Бай Ганьо още? Ами жив е и не само е жив, а е наплодил отрочета, от всеки пол, на всякаква възраст, във всяка област от нашия живот. И няма спасение от това многохилядно потомство. То става все по-нагло, все по-хитро и обсебващо живота ни. Не знаеш вече кой Бай Ганьо е по-опасен. Дали този, който живее в твоя блок и пробива всякакви дупки по стените, качи климатици навсякъде, без да го е еня, че водата тече по главите на хората, или оня, който паркира пред входа ти, пък ти му бери грижата. Важно е на него да му е добре, да му е удобно, да му е лесно. Е пикаело кучето му в маратонките ти, ама какво пък толкова, пък и защо си оставяш маратонките отвън. Плашело малката ти сестра и трябва постоянно да ти звъни, да я посрещаш, като се прибира или да я изпращаш, като тръгва за някъде. Животинка е, не съзнава какво върши, а и сестра ти да не се превзема толкова, няма да я изяде. А може би е по-опасен Ганьото, дето се опитва да ти продава стоки с изтекъл срок на годност, всякакви боклуци вместо месо и сирене, китайски маратонки с фалшив надпис на някоя по-реномирана фирма, спортно екипче. Но той не е виновен, нали. Абдали колкото искаш, все някой ще купи, а и защо да не продава фалшивото си „терше”, като никой не му търси сметка. Важното е келепир да има, какво ще им стане толкова на тези, дето ще ядат палмово масло вместо сирене. Нищо няма да им се случи, освен че ще платят за нещо, което не са получили.
Ама те са си виновни, нали все искат по-ниски цени. Като са си стиснали толкова парите, трябва да се намери начин да им се вземат. Късали се на първия месец маратонките, ами иди си купи от 320 лева, какво си купил за 140-150, пък искаш и да ги носиш половин година. То даже е редно обувките по-често да се сменят, че да не ти се умиришат краката. Опрала майка ти Abidasa в пералнята и той се разбримчил. Да си чел, бе момче, нали учиш английски! Прави са си Ганьовците, парите трябва да се въртят, а не да стоят в портмоненца, кутии и възглавнички. Трябва да се харчат. Например за екскурзии, за които като си платиш нощувки в лъскав чужбински хотел, спиш във фоайето му. Това го видях по телевизията, не разбрах само кой е виновен, дали нашата стрина Ганьовица или чужбинците, защото всеки твърдеше, че няма вина.
Може и на уикенд да идеш в някой четири звезден хотел, от онези със SPA процедурите, само дето не им работят процедурите, които са ти включени в цената. Ами няма да харчат пари да ги подържат, я, пък и къде си тръгнал посред зима на джакузита, басейни и разни други глезотии. Стой си в стаята и си гледай природата наоколо или иди в ресторанта да изръсиш малко парички в джоба на Ганьо за някое по-засукано по име ядене, което може да се окаже кюфтенца с босилек. Ще плащаш за кюфтенцата, да си ги ял на отсрещната страна на улицата, там са по 1 левче, какво си седнал тук на бялата покривчица, тя пари чини, ами хубавите чинии, ами сервитьора, дето няма дребни да ти върне, нищо че дребните са 7-8 лева, а майка ти работи днес за 10-12 лева на ден. И какво правиш в този хотел тогава, те пита с ехиден поглед Ганьо. Как да му обясниш, че си тръгнал на ученическа екскурзия, която първо е струвала 90 лева, но след това взела и си променила цената на 120 за една нощувка и една вечеря, ама хайде, да не разваляме готовата работа, както казва класният. И като казахме училище, да погледнем как е работата с байгановщината там. Има ли, няма ли Бай Ганьовчета, че да не би да изчезне тая порода. Май няма опасност от изчезване, расте поколението на Ганьо, развива се. Дращи по чиновете, по вратите на тоалетните, преписва домашни от интернета, задигне закуската на някого, но тя ако е от училищния стол, я захвърли някъде из коридора. Занимава си се с детските си работи: рисува по учебници, ако въобще ги носи, пуши зад училището, че и пред него, бяга от час, когато може, пък защо да не може. За 3 лева ще си купи медицинска бележка, а може и без пари, я мама , я тате имат връзки с доктора и ще я намерят безплатно. От друга страна пък защо да седиш в училище. Влиза учителя по английски, носи един касетофон от бабиното време и ти пуска една касета-самоучител, казва ти да повтаряш думите, да ама думи се не чуват, нещо пращи , буботи и така 45 минути. Той си прочита вестника и накрая ти обяснява, че другия път ще изпитва за новите думи. После имаш физическо, но салонът е един и играеш в стаята, може и карти, ама тихо, без кавги. Идва ред на ИТ, госпожата ти заявява, че по-разбираш от нея от компютри, значи можеш сам да се занимаваш, тя ще си чати с щерката, детето е в Германия. Не че не ми е по-приятно да си играя на някоя игра, но не дават, че сървъра бил на министерството и контролират. И стигам до извод, че и за мен май е по-добре да се откупя за три лева и да си седя в кафенето до училище. Като дойде ред на математиката, ще се появя. Там правилото е такова – няма те в час, няма и три.
Няма да говоря какво мисля за политическата му същност, нали учениците с политика не трябва да се занимават. Само дето страдаме от тази политика, но да играем по правилата. Само за смешния вечерен час ми се ще да спомена. То бива, бива, ама чак пък толкова. Не стига, че трябва да чакам сестра си заради кучето на съседа пред блока, ами и два пъти седмично ще трябва да я посрещам, че се е писала балерина и заниманията й свършват късно. Не може в осем да бъде пред блока, че да я спасявам само от песа. Жив си е Бай Ганьо, не бойте се. Не носи бастун, антерийка, не суче мустаци, не се хвърля из басейните и не плува гемеджийската, не продава терше. Знае вече чат-пат езици, носи по 2-3 телефона, има породисти кучета, а бе познавате го, той си е сред нас. Не, май си е в самите нас.