Банкови медии - що е то?

Банкови медии – що е то?

Трябва ли България да се жалва толкова често в европейските институции? И по този начин да превръща Брюксел в един вид българско “Бюро жалби“?

За два месеца от началото на годината Брюксел беше обсипан с жалби от политици и институции в България. В последния ден на декември лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов информира с писма всички европейски институции за поредния скандал с подслушванията. Тогава той се оплака пред тях, че незаконното следене на разговорите – неговите и тези на заместника му Цветан Цветанов – било политически скандал „не само на национално, но и на международно ниво“.

Тези дни заместник-председателката на ЕК и еврокомисарка по правосъдието Вивиан Рединг отговори на питането на 15 евродепутати от всички фракции за „записите на заповеди“ от кандидат-депутати на партия „Атака“ през 2009 година. Г-жа Рединг съвсем ясно подчертава, че случаят трябва да бъде цялостно разследван от компетентните национални органи, тъй като ЕК няма правомощията да налага на която и да е страна-членка подобно разследване. Въпреки точния ѝ отговор, конкурентна на „Атака“ националистическа формация публично обяви, че еврокомисарката била „призовала“ за намеса на българските компетентни органи и за „пресичане“ на подобна финнсова зависимост.

Банкови медии – що е то?

През тази седмица базираният в Брюксел портал „Юроактив“ съобщи за писмото на председателя на Надзорния съвет и мажоратарен собственик на КТБ Цветан Василев до ЕК и ЕП. В него той изразява недоволството си, че е разпознат поименно в коментар на журналиста Светослав Терзиев от в.“Сега“ заедно с Делян Пеевски и Ирена Кръстева в първия антикорупционен доклад на ЕК. В него пише дословно, че “собствеността на медиите е все по-концентрирана в ръцете на едни и същи лица, което компрометира независимостта на издателствата“. По този повод Микеле Черконе, говорител на комисарката по вътрешните работи Малстрьом, казва: “Разделът за България в антикорупционния доклад не посочва лица поименно“. А служител в ЕК, пожелал анонимност, коментира пред същия портал, че журналистите са „свободни да коментират докладите на комисията както пожелаят.

Това самò по себе си е абсурдно. Търсенето от КТБ на сметка за журналистическа етика, и то пред европейски институции, означава, че банката се намесва в медийната сфера. Не съм убеден, че банкерите са най-големите специалисти по медийните въпроси, коментира за ДВ журналистът Светослав Терзиев. По думите му опитът на КТБ да упражнява натиск върху независим вестник показва, че банката е някакъв участник в медийния пазар, макар тя официално да отрича това. „Опитът на КТБ да установи контрол и върху медии, които не принадлежат към монопола на Кръстева и Пеевски, създава впечатление за изграждане на някаква тоталитарна схема, която се стреми да покрие всичко“.

Вече никой не вярва в институциите

От писмото на КТБ до ЕК е силно „впечатлена“ и Юлиана Николова от Центъра за модернизация на политиката и бивша съветничка по усвояването на средства от ЕС в кабинета на ГЕРБ. Как така доклад на комисията, който е приет от Съвета на министрите, и е коментиран от българските институции, би могъл да бъде тълкуван като уронване на престиж и на доброто име?, пита тя. Според Николова сякаш комисията ни казва да се дълржим сериозно, и това е най-обидното за нас като българи, допълва тя. В случая журналистът е отграничил информацията от личния си коментар, а ЕК няма навика да гълчи журналистите за техните мнения и интерпретации, защото това е тяхно професионално право, уточнява експертката по европейски въпроси.

Многото писма до Брюксел от една страна са доказателство, че дори политиците, които са задължени да изграждат институциите в държавата, вече не вярват в тях. От друга страна жалването в ЕК е израз на манталитета „Не съм пораснал“ и звучи точно като някогашното ученическо „Моля, другарко, кажете им!“, казва Юлиана Николова. Затова тя се опасява, че все още България не е превъзмогнали фазата на предприсъединителния си период в ЕС. “Все чакаме някой да ни е ментор и вярваме повече на външната оценка и на външния експерт“.

Брюксел не е инквизитор

Светослав Терзиев пък смята, че Брюксел не би могъл да поеме функцията на „Велик инквизитор“ в ЕС, защото няма как да изземе правомощията на отделните държави. Дори да допуснем, че Европа ще върви към федерация от типа Европейски съединени щати, не бива да забравяме, че и в САЩ отделните щати имат свои работещи законодателни и изпълнителни органи. Трудно можем да си представим такава огромна европейска институция, която да управлява пробемите в толкова много страни-членки.

Юлиана Николова пък искрено се надява след евроизборите през май да настъпи някаква промяна в посока на еманципиране на българските институции от ЕК и те да могат да се държат достойно. За съжаление вероятността това да се случи е малка. Ще се сменят хората, но манталитетът, самочувствието на държавата и съзнанието, че спазваме нашите правила и искаме те да съответстват с правилата в ЕС, едва ли ще се променят толкова бързо.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!