Бандити с петдесет висящи дела се наричат бизнесмени

Колкото по-кротко реагират ЕС и САЩ на Русия, толкова по-смело българските управници ще нарушават правилата в собствената си страна. Двете тенденции са тясно свързани. Ето аргументите:

Българските власти виждат в момента следното: щом светът не е в състояние да намери противоотрова дори за такава безспорна агресия, каквато представляват действията на Русия спрямо Украйна, значи далеч по-дребните вътрешнополитически безобразия в една маргинална България съвсем няма кого да впечатлят.

За страна, която от поне десет години се лута между полукриминализация и пълна криминализация на политическото, случаят с анексията на Крим не би трябвало да се свежда единствено до вековния провинциален въпрос за русофилията и русофобията. Защото мека реакция на НАТО и ЕС срещу Русия означава директно повече криминализация вътре в България.

Кратко описание на държавата България

Да припомним за каква държава става дума. Преди всичко за страна-членка на ЕС и на НАТО, която измерва мястото си в демократичния свят чрез степента, в която усвоява еврофондове. В тази държава не просто няма работеща система за правосъдие, а се предполага, че тази система укрива престъпници, вместо да ги преследва. Медийната свобода намалява, но се покачва свободата за неонацизма. Намалява качеството на образованието и здравеопазването, но се увеличава бедността. Унищожава се природа, но се опазват корумпирани чиновници. Бандити с петдесет висящи дела се наричат бизнесмени, а успешните купувачи на гласове – политици.

Жителите на такава страна би следвало да се боят предимно от две неща: от собствената си апатия и от липсата на външен натиск върху страната им. И ако доскоро можехме да кажем, че обществото само си е виновно, понеже мълчи, днес това обвинение вече не е валидно. Днес проблемът вече е друг – а именно, че хората, които от година и повече протестират срещу мафиотизацията, бедността на обществото и лумпенизирането на политиката, вероятно няма да намерят адекватна подкрепа извън страната си. Не и при тези международни институции, които се затрудняват да реагират решително дори и при такава греда в окото, каквато е анексията на Крим.

Да не ядосваме Кремъл!

Впрочем, реакцията на САЩ и ЕС спрямо Русия не е проблем на 2014 година, а на цялото изтекло десетилетие. В него Кремъл беше разглеждан като полезен партньор, който не бива да бъде прекомерно ядосван. В началото на новия век Вашингтон обяви Русия за свой съюзник в борбата срещу тероризма, пренебрегвайки както войната в Чечения, така и нарастващите опасения, че възродените служби за сигурност по-скоро създават ново поколение тероризъм, вместо да се борят срещу него. Приблизително по същото време големи и важни държави от Западна и Централна Европа започнаха прогресивно да изпадат в енергийна зависимост от Кремъл. Цената на тази зависимост излезе твърде висока – Путин си остана партньор на демократичния свят дори и след радиоактивното убийство в центъра на Лондон, посегателствата срещу журналисти в Русия, национализирането на частни медии, криминализирането на хомосексуалността и сталинския тип показни процеси срещу физици, химици, бизнесмени, певци…

Ерозията

Във всичките тези години българските власти стояха на почтително разстояние от проблемите между Русия и ЕС, но провеждаха собствена ерозираща политика вътре в страната. През последното десетилетие на карта бе поставено почти всяко завоевание на демокрацията: от свободата да избираш политическите си представители по съвест до свободата на инициативата или словото. Без да говорим за прогресивното деградиране на политика като личност, което стана факт с идването на ГЕРБ на власт през 2009 година.

ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака”, които управляват заедно и поотделно в последните десетина години, вече са намерили начин да се справят с отрицателните доклади на Брюксел за напредъка на България: при негативен доклад тези политически сили просто обявяват, че докладът е положителен. Благодарят за високата оценка, както и за справедливата критика по някои въпроси. Този подход обикновено води до възмущение сред ограничен кръг наблюдатели. А Брюксел? Как реагира той? Има ли механизъм за по-остър натиск върху загърбваща правилата страна-членка? И ако няма – защо? Все въпроси, на които досега не винаги сме знаели отговора. Покрай случая „Крим“ обаче ще ни се наложи да го открием.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.