Българският нужник.

Българският нужник

Българският нужник Българският нужник

В очакване на новите чисти тоалетни. В почти двумилионна София обществените тоалетни са… 63. Повечето от тях обаче не функционират или пък са в отблъскващо състояние. Скоро това ще се промени, обещава главният архитект на столицата.    

До края на юни София ще се сдобие с нова стратегия. Неотдавна главният архитект на столицата Петър Диков съобщи пред медиите, че в плана за действие на общинарите ще бъдат посочени местата на бъдещите обществени тоалетни и строителните изисквания за тях. Задачата е публичните отходни места в българската столица да отговарят на културата на един европейски град. “Ние продължаваме да смятаме, че това, което се прави по света, не можем да го направим, и тоалетните, които са поддържани, чисти и ухаят на теменужки, не са за нашенеца“, цитираха признанието на главния архитект вестниците, но не подминаха и обещанието му, че новите столични WC-та няма да са от типа “гаров глозет“, а “чисти модерни клозети“.

Старото софийско “метро”

Според данни от тази година, достигащите на моменти до 2 милиона жители и гости на столицата би трябвало да могат да ползват цели 63 обществени тоалетни. За съжаление обаче повечето от тях не функционират или са в отблъскващо състояние.

Преди пускането на подземната железница, за вкопаните в земята и нехигиенични отходни места софиянци подхвърляха деликатно: “Отивам да посетя метрото“. Днес повечето “WC – метростанции” отдавна са затворени по санитарни причини, а малкото останали действащи отблъскват със своя окаян вид и отчайваща хигиена. Поради което зорлиите, срам-несрам, са принудени да търсят друго “място за облекчение“. Естественият резултат от тази активност е силно осезателен в летните горещини и доста опасен в санитарно отношение.

Напред и нагоре!

През 2009 на интернет-страницата Коментарите от жълтите листчета група урбанисти от гражданското сдружение “Архитекти за София” лансираха инициатива за изграждане на адекватно количество обществени тоалетни в столичните паркове, които да са съвременни, комфортни, подходящи за ползване от хора в неравностойно положение и поддържани по европейски маниер. Предложено бе и купуването с европейски средства на най-модерни самопочистващи се тоалетни от Германия, където те отдавна се използват. Ентусиастите представиха идеята си и на столичния главен архитект Диков, но както сами поясниха в сайта си, поради краткото време на срещата, той не взел отношение по темата.

Вероятно тъкмо сега, година преди парламентарните избори в България, най-сетне е настъпил моментът за финализиране на сложната общинарска концепция за клозетите. От една страна тя предстои да трасира пътя към връщането на собствеността на кметството върху продадените след 2002 година 18 публични нужника, както и да постави върху картата на “най-добрия за живеене български град” (за каквато беше обявена в началото на тази година София) важните отметки, които ще указват къде в бъдеще и през по-заможни времена ще бъдат ситуирани новите публични тоалетни.

Българският нужник

Данни от миналогодишното преброяване на населението сочат, че 26 на сто от жилищата на българите са с външна тоалетна, а в почти 1 процент тя дори липсва.  “Нужник” – така българинът нарича дворното си отходно място. Твърди се, че живелият в началото на 19 век възрожденец Иван Богоров въвел тази думичка в употреба вместо арабската “кенеф“, която в превод означава “скрито от погледа място“. 

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!