СОФИЯ МЕТЕОРОЛОГИЧНО ВРЕМЕ Българските медии - като българската политика
чт. юни 30th, 2022

Българските медии – като българската политика

Състоянието на българските медии отдавна се е превърнало в политически проблем. То е показателно и за дълбочината, в която корупцията е проникнала в държавния организъм.

Да, важно е дали издателите на вестник „Труд“ са си плащали наема, режийните и кредитите. Отношенията им с бившата власт, редуцираният авторитет и спадналият тираж на изданието също би трябвало да са тема на разговор. Но е важно и, че първият брой на вестника излиза през 30-те години на миналия век. „Труд“ е единственият голям всекидневник от социалистическо време, който съумя да оцелее по един или друг начин. Независимо от ангажиментите, които собствениците му са поемали през годините, в него винаги е имало журналисти, които просто са искали да си вършат работата.

А и агонията на българските медии е твърде важен проблем, за да се превръща в евтино шоу за назидание. Впрочем, тъкмо чрез вестник „Труд“ Ахмед Доган за пръв път навремето усети сладостта от сериозната медийна власт, както и неприятната фрустрация при оттеглянето на редакционната любов. Останалото, както казват, е история. Кръговете около ДПС започнаха овладяването на българския печат малко преди конфликта между лидера на движението и влиятелното все още тогава издание.

През 90-те години ДПС беше галеното дете на българските медии по линия на либерализма, темата за малцинствата и прясната вина на обществото за Възродителния процес. След 2008-а година партията се превърна в инструмент за тяхното подчинение, който режеше глави. Спускаха се черни и бели списъци – на хората, които не трябва да бъдат интервюирани или цитирани, както и на такива, чиито имена изобщо не трябва да бъдат споменавани. В замяна ДПС помогна на изданията да оцелеят във времена на интернет бума и съсипващия отлив на интерес към традиционните медии.

Сделките на годината

Най-емблематичните сделки в сектора през изминалата година несъмнено са тези за Нова телевизия и печатните медии на Делян Пеевски. Около формирането на най-голямата медийна група има една добра и една лоша новина. Добрата е, че „Юнайтед груп“ са най-сериозните мениджъри, на които е попадал досега телевизионно-вестникарският фронт, подкрепящ бившата власт. Всички български т. нар. собственици се провалиха в управлението им. Новият инвеститор се е учил как се правят медии от предишния си мажоритарен акционер – американската KKR, една от най-големите фирми за частни дялови инвестиции в света.

Лошата новина: изобщо не е сигурно, че бившите медийни владетели са се оттеглили, макар сделките да са факт. Собствеността на подкрепящите Борисов и ДПС вестници и телевизии през последното десетилетие се прехвърляше между юридически и физически лица, по един или друг начин зависими от властта, които бяха натоварени с временното им стопанисване.  

Поредното разбъркване на медийното тесте в началото на годината бе предшествано от интересни внушения. Редица издания тиражираха твърденията, че парите, с които се реализират сделките на новия инвеститор, са западни и дори американски. KKR обаче категорично отрича да има нещо общо с покупките в България, а версията им се потвърждава и от други източници.

Валсът на санкционираните

Всъщност най-интересните сделки на „Юнайтед груп“ в България са с две санкционирани от американското правителство групи. Първата е на самия Пеевски, който панически се опитваше да се раздели със свои активи месеци преди да бъде ударен от закона „Магнитски„. Втората е с инвестиционното звено на руската банка ВТБ.

Свързани с Пеевски фирми и контролираната от Кремъл ВТБ вече имат една документирана сделка помежду си – за „Булгартабак“ през 2014-а година. Депутатът от ДПС, бившият премиер Бойко Борисов и един от българските мениджъри на банката Милен Велчев започнаха заедно публичния си възход от НДСВ.

Бизнесменът Спас Русев, също близък до царското движение и герой от яхтения скандал от 2003-а година, стана основен акционер на най-големия български телеком, купен преди шест години със заем от руската инвестиционна банка. Той запази важна роля в управлението му и след последните трансфери на собствеността. Синергията между медиен и телекомуникационен бизнес бе потвърдена наскоро и от трансфера на висш мениджърски кадър от телевизията към телекома.     

В сделките на „Юнайтед груп“ Делян Пеевски и ВТБ сякаш изчезват, а всъщност активите им се сливат под една шапка. Бизнес логиката, обясняваща покупката на печатните издания на депутата от ДПС, не е публично достъпна. В правния свят съществуват договори, които водят до смяна на управлението без крайният собственик да се променя. 

Одобрението на транзакциите премина бързо през ключови за управлението на Борисов институции и инструменти като КЗК, КПКОНПИ и синдиците на КТБ. И въпреки безспорно по-грамотното управление, по-цивилизования тон и това, че засега не прокарват разделителни линии в обществото, редакционният уклон на придобитите телевизии, печатни и интернет издания не се промени. Набедените за собственост на американска компания медии така и не направиха нито една разработка за санкционирания от Вашингтон депутат от ДПС.

През годината близката до бившите управляващи ТВ Европа бе ребрандирана под марката на „Евронюз„. Ходът, освен показателен за упадъка на световните медийни марки, демонстрира и, че трънливият венец на липсата на свобода на словото на България е напълно заслужен. В Сърбия „Евронюз“ се съюзи с държавния „Телеком„, с който „Юнайтед груп“ има дългогодишен конфликт и двете групи ще се конкурират. В България те ще гребат заедно в посоката на ГЕРБ. 

Публичните медии – невъзможната бяла лястовица

Изминалата 2021-а година утвърди като постоянна и една доскоро озадачаваща тенденция. Оказа се, че дълго време подценяваните обществени медии разполагат с ресурса да поддържат приемливо ниво на свобода. 

Оставката на генералния директор на БНР Андон Балтаков, която той подаде през август, също се нарежда сред важните медийни събития. Казусът остана неизяснен, както и един друг важен проблем. Общественото радио, макар и далеч по-независимо от БНТ, има спешна нужда от модернизация. Това се отнася както за делнични неща, засягащи работата му, така и за управлението, което е замръзнало някъде около средата на 80-те години. Същевременно, поради ред причини, БНР е изключително трудно податливо тъкмо на опитите за модернизация.

Не се изясни напълно и защо предишната власт застана зад Балтаков при избора на шеф на радиото. Но не е изключено в сметките ѝ да е влизала необходимост от личност с ясен професионален профил и по възможност западен опит, за да може да се демонстрира пред обществото контраст с овладяната БНТ.

Независимо дали това се харесва на някого или не, състоянието на българските медии отдавна се е превърнало в политически проблем. То е показателно и за дълбочината, в която корупцията е проникнала в държавния организъм. Остава крехката надежда европейски инициативи като Директивата за авторското право и други предстоящи инструменти да пораздвижат блатото поне леко. Радикални решения на хоризонта не се очертават, а лесните са гарантирано погрешни.