Български Паразит Няма!

Български Паразит Няма! Български Паразит Няма!

Има всякакви думи. Има мръсни, непознати, нови, паразитни. Но само една българска дума е свещена. Думата Няма!

С тази магическа дума можете да ощастливите, например, българската продавачка. За целта просто попитайте дали има точно това, което не виждате в магазина. В този миг, продавачката чудодейно ще се усмихне и ще оргазмира в една дума – Няма!

Защото „да не ви обслужи” е върховното удоволствие на българската продавачка.

Думичката Няма! е в основата и на възпитателния процес. Всяко дете съввсем услужливо реагира с Няма! на по-голяма част от административно-педагогическите наставления, които получава от своите родители. Това, естествено, стимулира родителя и той завишава своите справедливи напътствия (както и тонът, с който ги отправя).

Няма! е свещена дума за поколения българи.

Балканджи Йово твърдо казва Няма! на щенията на османлията относно неговата щерка. Няма! е в основата на една от най-популярните народни песни, където срещу тази дума се опитва да се противопостави далеч по-безхарактерната Има.

Благодарение на думата Няма! българският народ е оцелял и продължава да оцелява. Византийците искат да станем тяхно предградие – Няма! Турците искат да станем мюсюлмани – Няма! Руснаците не искат да ставаме американци – Няма! Американците не искат да оставаме българи – Няма!

Няма! Няма! Няма!

Няма! пари. Няма! правосъдие. Няма! оправия.

Няма! е изконната есенция на българския инат.

Обожавам тази дума. И Няма! да обожавам никоя друга.

  • Когато един млад човек в едно общество
  • няма достойна възможност за образование
  • и няма достойна възможност за работа,
  • когато този човек няма желание да пропилява живота си,
  • няма желание да губи време напразно,
  • когато този човек търси място за приложение на своите умения
  • и на своя интелект,
  • тогава той има избор между две неща –
  • да напусне своето общество в търсене на по-добро
  • или да вложи усилията и ума си в революция на това общество.
Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.