България и нейните русофили

Българските русофилиБългарските русофили

Българските русофили: каква цел преследват?

Те защитават всичко руско, а според някои преследват и сериозна политическа цел: да върнат България в орбитата на Русия, пише канадският журналист Майкъл Колбърн в статия за българските русофили. Ето по-важното от нея:

Паметниковата обсебеност на българските русофили” – под това заглавие порталът „Кода“, за който работят няколко реномирани англоезични журналисти, публикува статия от канадския публицист Майкъл Колбърн, посветена на българските русофили и тяхното „Национално движение“ начело с Николай Малинов.

България и нейните русофили

Според Николай Малинов, 35-хилядното Национално движение на русофилите е просто културна организация, голям клуб, който строи паметници и организира фестивали, за да напомня на българите за дълбоките им исторически, културни и езикови връзки с Русия“, пише авторът и цитира своя събеседник: “Днес Русия има духовен план за спасяването на Европа – чрез традиционните ценности и силната държава в един многополюсен свят“.

Майкъл Колбърн припомня, че Русия упражнява влияние в цяла Европа, а някои хора в България приписват на Малинов и неговото движение сериозна политическа цел – страната им и занапред да остане в орбитата на Кремъл. По-нататък в статията четем:

Откакто Малинов пое ръководството преди осем години, неговите “Русофили” тръгнаха да изграждат релефи и паметници на хора, които смятат за герои – хора, взели участие в различни исторически конфликти заедно с руснаците. В списъка влиза не само Руско-турската война от 1877-1878, освободила България от османския контрол, но дори съветската инвазия през 1944 година, която изолира страната зад Желязната завеса.“

Пред автора на статията Малинов обяснява, че неговите съратници защитават исторически паметници, например този на Съветската армия в София. Този паметник многократно е ставал обект на посегателства, срещу които Москва протестира, припомня авторът на статията и продължава:

Руският език също е важен за русофилите, които са организирали национални фестивали на руските поезия и танц за деца (под мотото “Нека винаги да бъде слънце”) и са помогнали да се финансират курсове по руски език в повече от 300 детски градини в цяла България. Всичко това е част от мисията на Малинов да насърчава привързаността на българите към Русия “на фона на историческите традиции, православното християнство и славянските идеи и ценности”.

Тази година русофилите са спонсорирали екскурзии до България за руски военни кадети, спечелили конкурс за историческо есе, като авторите на първите три премирани есета за Руско-турската война са посетили “обекти на руската слава” в България”, обяснява по-нататък авторът на статията, след което пише и за един човек, който е добре познат на българската публика:

Малинов, Решетников и Малофеев

Леонид Решетников, когото Малинов нарича свой приятел, по време на службата си в СВР (руското външно разузнаване) беше известен като „краен ястреб“. Той ежегодно прави класация на “русофобските чуждестранни журналисти“, а миналата година заяви, че “е време Русия да се върне на Балканите“.

Решетников и Малинов имат и общ приятел – руския инвестиционен банкер Константин Малофеев, когото САЩ и Европейският съюз санкционираха заради предполагаема финансова подкрепа за руските подразделения в Украйна. През 2015 година Малинов и Малофеев с обединени усилия се опитаха да погълнат частната телевизия TВ7. По същото време в едно интервю Малофеев казва, че връзката му с Малинов е “много близка” – и предсказва “брилянтно бъдеще” за русофилите.

Но това “брилянтно бъдеще” все още се чака. Превземането на TВ7 в крайна сметка се провали, а телевизията беше закрита. На тазгодишните парламентарни избори Малинов се кандидатира от листата на „Обединените патриоти“, но не успя да спечели мандат. Преди това той напусна Българската социалистическа партия, обвинявайки я, че се държи като “враг на Русия“.“

Print Friendly, PDF & Email
Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter

About the Author

Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.