България – Искат да ми вземат свободата

Искат да ми вземат свободата Искат да ми вземат свободата

“Искат да ми вземат свободата”: кой иска да ти я вземе и какво ще я прави?

Ако не вярваш на българските и европейските институции за смъртността от пандемията, на кого вярваш? А, да, 70% от българите вярват на врачки, гадателки и баячки.

Това е моят зелен сертификат!” – пише в социалните мрежи един очевидно превъзбуден и наивен млад човек, поствайки учебникарска картинка със зелено Възрожденско знаме, на което пише “Свобода или смърт“.

Замислих се.

Излиза, че за този младеж и за още много като него в България предпазните мерки срещу едно смъртоносно вирусно заболяване означават “смърт“, а “свобода” означава да не се признават тези мерки. Много здраве от Джордж Оруел.

Кой и защо иска да ти вземе свободата?

Приказвал съм си с много хора, за които днес се говори с несръчното обозначение “антиваксъри“. И съм чувал същите обяснения, които могат да се чуят и прочетат в мрежите и на улицата: “Лъжат ни“, “Заговор“, “Става дума само за пари“, “Не им вярвам“, “Искат да ми вземат свободата“.

Но за какво точно им е твоята свобода, младежо с Възрожденското знаме? Кой иска да ти я вземе и какво ще я прави? И коя свобода? Свободата да пишеш глупости в социалните мрежи и да скандираш на улицата смехотворни от научна гледна точка лозунги – лично аз дори тази свобода не бих ти взел.

На кого вярваш?

Не ти ли идва наум, че – при цялото основателно и историческо фундирано недоверие към властите в България – “те” (дето искат да ти вземат свободата) може би все пак гледат да опазят здравето и живота на повече хора? Ако не вярваш на българските (НСИ) и на европейските (EuroMomo) институции и числа за ръста на смъртността в годините на пандемията – на кого вярваш?

А, да сетих се: над 70% от хората в България вярват на врачки, гадателки и баячки.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.