Автобуси, пътища, мостове, болници...

Автобуси, пътища, мостове, болници…

Благодарим Ви, г-н Борисов! Благодарим Ви, г-н Борисов!

Автобуси, пътища, мостове, болници… Борисов раздава пари. Защо ли?

Серия трогателни телевизионни репортажи и ето, че в България изведнъж се намериха пари и за болниците, и за селски автобуси, и за психиатриите. Защо точно сега? Десетина баби, насядали в кръчма в пернишко село.

Е, още не е съвсем сигурно. По-скоро е като в стария виц: „Въпросът ти се урежда – шефът каза „ще видим”“. Защото засега има само обещания. Но пък ги е дал самият министър-председател.

Гледалзасрамил серазтърчал се

И дано г-н премиерът да изпълни нашите желания“, казва една от празнуващите баби. „Може би е гледал, щом се е разтърчал веднага. Не можем едно лекарство да си купим. Дано да се е засрамил и да ни обърне внимание“, добавя друга. „Винаги трябва да се допрем до четвъртата власт, за да се свършат нещата, когато се зацикли“, обобщава кметът на селото.

Премиерът по принцип не изглежда да е от най-срамежливите. И далеч не винаги и не за всичко се „разтърчава веднага“. Но понеже (като всеки политик) обича да бъде харесван, има неща, които му действат безотказно – като звуковия и светлинния сигнал в прословутия експеримент на Павлов. На първо място сред тези неща са критиките, недоволствата и протестите, излъчени по телевизията. Сега обаче е налице още едно обстоятелство, което прави този условен рефлекс още по-силен – идат избори.

Вярно, изборите са европейски и нямат много общо със селските автобуси. Но при евентуална загуба могат да повлекат след себе си други избори и още куп неприятности на местна почва. Тъй че време за губене няма. Затова в последните седмица-две с просто око се вижда рязко засилване на чувствителността и отзивчивостта на управляващите – и съответно нарастване на раздаваните от тях обещания и пари. Който има някакъв проблем или работа за свършване, сега е моментът да се оплаче по телевизията! 

Автобуси, пътища, мостове, болници…

Така се видя, че и много други села са откъснати от света, също като пернишкото. И реакцията не закъсня – спешна среща при премиера и нареждане за проверка. “Повече пари сме дали, а има недоволни хора, това няма как да се случва“, възмути се той. И затова ще бъдат дадени още пари.

Покрай автобусите – репортажи от цялата страна за улици и пътища. „Любими“ са ми два от тях. Село с един-единствен автобус дневно до града, но само в едната посока, без връщане. Отделно – дупка до дупка по пътя. („Те си трошат автобусите, ние си трошим колите”.) Както и мост в Хасковско – построен е преди четири години, а основата му вече се разпада. Куп писма – и нищо. Докато не го показват по телевизията и още същия ден институциите се размърдват.

Същата схема със закъсали болници: куп репортажи за мизерни заплати, дългове, протести и масови оставки; спешна среща при премиера; “Болници в мое управление няма да закрия“, казва той и иска решение „до утре“; на другия ден – пакет с мерки и 30 милиона.

Същото и с психиатриите: потресаващи кадри от психодиспансер (по-мизерен от килията на Иванчева); заръка на премиера; още на следващия ден „доклад за състоянието“, „визия за развитието“ и 10 милиона за ремонти.

Би било хубаво, но едва ли ще се случи

Разбира се, би било много хубаво, ако всички тези проблеми бъдат решени бързо. Но едва ли ще се случи. Защото „нещата са зациклили“ не от вчера, а досега никой нищо не е направил. Автобусите „изчезват“ отдавна и вече в 128 (една трета от всички) общини има населени места без никакъв превоз. От много години се знае за отчайващата мизерия в психиатриите, а международни организации периодично упрекват България, че е лишила от адекватно лечение хиляди нуждаещи се. Много болници са вечно закъсали и отдавна протестират. Включително преди година, когато поискаха 30 милиона, но не ги получиха.

Сега им ги дават. Но парите не са всичко. Някой лев отгоре може да позакърпи временно положението тук-там, но без реформи нищо няма да се промени. Иначе държавата и в момента дава над 100 милиона субсидии за транспорт по селата, но не знае как се разпределят и къде потъват. И 30-те милиона няма да помогнат особено – ако системата си остане същата, болниците скоро пак ще натрупат дългове, ще останат без пари за заплати и ще се върнат в изходно положение.

За беда обаче именно реформите са най-слабото място на управляващите. Измина една година, откакто след поредните болнични протести министърът на здравеопазването тържествено обеща пред парламента да внесе методика за финансирането и концепция за развитието и оздравяването на общинските болници. Както се вижда, от тогава нищо не се е променило, а сега (покрай 30-те милиона) министърът пак обещава същото.

Същия ден преди година той пое пред депутатите и “ангажимент” да разработи “нов модел за функциониране, управление и финансиране на медицинската помощ“, който да заработи от 1 януари 2019. Но нов модел няма. Опасявам се, че няма и да има, понеже истинските реформи са неприятни и затова не се правят преди избори. А пък след тях идват други избори и въобще не се знае докога министърът ще е министър.

Иначе до изборите тепърва ще има да се раздават обещания и пари. Предполагам, че времето ще стигне, за да ни покажат по телевизията как в пернишкото село пристига автобус. И как насядали в него, местните баби благодарят на премиера, че е изпълнил желанията им.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!