You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Асеновградската конспирация

Георги Гавазов. Най-младият осъден по делото за Асеновградската конспирация през 1946 година. ДС го уби през май 1984 година. Георги Гавазов. Най-младият осъден по делото за Асеновградската конспирация през 1946 година. ДС го уби през май 1984 година.

Георги Гавазов. Най-младият осъден по делото за Асеновградската конспирация през 1946 година. ДС го уби през май 1984 година.

Лъжа е, че българският народ не се е борил за своята свобода. Лъжа е, че ние, българите безропотно сме свели глави пред комунизма. Нямахме въстание като в Унгария през 1956, нито своя Пражка пролет през 1968, но затова пък първи поехме пътя на въоръжената борба срещу човеконенавистната болшевишка власт.

Никой не ругае собствената си история, но през последните години и такива типове се навъдиха у нас. Необходимо е да им заявим: Ние, българите няма от какво да се срамуваме. Хиляди българи грабнаха оръжието още в първите дни на “пролетарската” диктатура.

Затова, че загубихме, не сме виновни ние, а същата Европа, която носи своята непростима вина за провалянето и на Унгарското народно въстание, и на Пражката пролет. Виновни са и Съединените щати, оказващи помощ на Йосиф Сталин при унищожаването на народите от Съветския блок. Затова позорът нека бъде техен, а наш дълг е да си спомним мъртвите герои, станали легенда приживе. Да си спомним и живите герои, за които борбата още продължава.

Вангел Агликин. Отначало участва в бойната група на полковник Иван Гологанов, а после образува своя чета, с която броди из Пирин и Рила.

Радко Щангалов. На 28 април 1945 неговата чета разбива цяла комунистическа рота в местността Предела, Рилско. През март 1946 в сражение с четата комунистите дават 16 убити, а горяните нито един. На 30 април 1947 при Огражден горяните ликвидират още 12 милиционери. През март 1951 те събарят моста над р. Струма край Петрич, като премахват още шестима червени. Паметен ще остане и денят 20 април 1951, когато става голямо сражение край Жарбанското поле при Струма. Там със смъртта на героите паднал известния Стоян Вампира.

На 30 август 1957 загива и Вангел Агликин. Радко Щангалов беше жив поне до средата на 1990-те, после за съдбата му не се знае нищо.

На 12 юли 1947 войводата Иван Менчев убива началника на пловдивската милиция, заедно с други милиционери.

Живи в народната памет са подвизите на Васил Юруков от Хасково, Герасим Герасимов от Свети Врач, Борис Паскалев от с. Левуново, водач на групата “Калофер”. Цели три дни непрекъснати сражения били необходими на комунистическата войска, за да разгромят четата на Спиро Пилев от Петрич. Накрая се оказало, че бил убит един горянин, а останалите се измъкнали и пресекли гръцката граница.

Няколко години води неравна борба Тодор Златков, бивш полицейски началник в София. След седем години, седем месеца и двадесет дни нелегалност, Тодор Златков отива в Югославия, а оттам – в Италия.

В началото на 1945 двадесет и един български младежи под предводителството на Иван Лазаров грабват оръжие и се отправят към Балкана. Те съзирали своята обреченост в окупираната от Червената армия България, но тръгнали. Пътят им завършил в Кърджалийския затвор. На 11 юли 1945 Иван Лазаров и Марин Славов правят опит за бягство. Отново провал и мъчения. Пращат ги в Пазарджишкия затвор. През 1947 избухва пожар, изгаря покривът на затвора, младежите бягат и се отправят към Балкана. След две години на нечовешки изтезания те отново мислят за борба… Колко народи могат да се похвалят с подобни герои?

Още се помнят горяните от Асеновградската конспирация “Националхристиянски кръст”. Когато само някои от тях били заловени, съдебният процес обхващал около 500 души горяни и техни ятаци. Произнесени били 12 смъртни присъди.

За тези събития разказва в своите спомени Стефан Вълков, който е жив и до днес: “След полунощ Христо Бузов, запасен офицер и командир на отряда, Никола Дюлгеров – куриер, и Йордан Дичев – връзка с ятаците, заминаха на разузнаване. Към три часа след полунощ чухме дълга престрелка някъде в посока на нашия най-верен, всеотдаен и добър ятак – руснака белогвардеец Герман Кабанов. При тази престрелка загубихме нашите другари.” Вълков обаче премълчава обстоятелствата, при които загива Кабанов. След сражението ятакът бил заловен жив. С насочени шмайзери милиционерите извели жена му и децата му да гледат как той ще изкопае сам собствения си гроб, след което го разстреляли и заставили близките му да го заровят.

Георги Гавазов, друг участник в отряда, излязъл в Балкана на 14 годишна възраст не доживя рухването на световната комунистическа система. Използвайки избухването на пожар в завода, където работеше, ДС го застреля на 22 май 1984. Извикали Стефан Вълков да прибере в найлонов чувал обгорелия до неузнаваемост труп. В ръцете си мъртвият Гавазов все още стискал пожарогасител.

За горянското движение тепърва ще се говори и пише. Но и след неговия разгром, съпротивата продължава, макар и под други форми. На 1 септември 1955 Иван Палазов, Георги Лозенски, Атанас Германов и Максим Шивачев създават Българската националреволюционна партия. Следва групата на Янко Янков, следва опита на Борис Арсов да организира от чужбина сваляне на комунистическата власт. Следва бунтът в Старозагорския затвор, където вътрешни присъди получават Едуард Генов, Марин Манолов, Кръстьо Атанасов… Следва конспирацията, оглавявана от Васил Златаров, следва Дружеството на Илия Минев…

Най-дългогодишният политически затворник в света е българин – Васил Узунов от Чирпан. Най-продължителната гладна стачка в света е проведена от българин – д-р Николай Попов от София. Процентно най-много жертви в активната борба срещу комунизма след 1944 в Европа е дал българският народ.

Официалната власт гузно мълчи, но ние сме длъжни да кажем цялата истина за онези славни и страшни години. Длъжни сме да запушим устата на безпаметните същества, опитващи се да ни лепнат клеймото на позора с лъжливото твърдение, че в България съпротива срещу комунизма не е имало. Длъжни сме да покажем на света, че ние, българите, сме народ, достоен за уважение. Длъжни сме да го сторим, защото първите бяхме ние.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!