Ангела Меркел: 15 години начело на Германия

Румен Радев с канцлерката Ангела Меркел Румен Радев с канцлерката Ангела Меркел

Ангела Меркел: 15 години начело на Германия

Политиката е изкуство на възможното, е казал Ото фон Бисмарк. А Ангела Меркел сякаш е потвърждение на неговите думи. Днес се навършват 15 години, откакто тя е начело на Германия. И днес е по-популярна от всякога.

В края на следващата година Ангела Меркел ще завърши своя четвърти, и по нейните думи – последен мандат като канцлерка на Германия. “Човек не може да си представи Германия без нея”, казва Паскал Тибо, кореспондент на “Радио Франс Интернационал” за Германия.

На 22 ноември се навършват 15 години, откакто тя заема този пост. Дълъг период, в който Германия, Европа и светът преминаха през редица кризи и предизвикателства.

Началото

22 ноември 2005 година е студен ден, припомня “T-Online”. Студен фронт е завладял Запада, а политическият климат е турбулентен. Баварският премиер Едмунд Щойбер се опитва да спаси своя сриващ се авторитет, Европейската комисия иска от американския президент Джордж Буш яснота относно тайните затвори на ЦРУ в Европа. В този ден Бундестагът в Берлин избира Ангела Меркел с 397 гласа за първата жена-канцлер на Германия. От банките на християндемократите се чуват силни аплодисменти, от тези на социалдемократите, които са загубили канцлерския пост, те са далеч по-умерени. Някои от тях вероятно предвиждат, че с предаването на поста от Герхард Шрьодер на Ангела Меркел започва не само упадъка на социалдемократите, но и една нова ера в германската политика.

Едно управление, белязано от кризи

Финанси, банки, евро, бежанци, коронавирус: Меркел преодолява предизвикателствата с постоянство, и като цяло днес Германия не се справя зле. В същото време това, че сме в постоянен режим на кризи, попречи на канцлерката да следва неотклонно онзи курс на развитие, който би направил страната успешна и в бъдеще. И това е може би най-големият недостатък на нейното управление.

В сравнение с проспериращите държави в Азия или балтийските републики, Германия изостава в цифровизацията, а вредите, които това нанася на образователната система, инфраструктурата и в ключови индустрии като автомобилната и телекомуникациите, трудно могат да бъдат преодолени. Дори в борбата срещу климатичните промени Германия не е на висотата на отговорностите си като водеща индустриална държава. Благодарение на своя политически авторитет и икономическата си мощ, Федералната република може да бъде пионер, да влияе на другите и да движи защитата на климата напред.

Опит за равносметка

Ангела Меркел е първият германски канцлер от Източна Европа и първата жена на този пост. “15 години след Обединението това беше силен символ и за Франция”, казва Паскал Тибо. Френският журналист разказва, че Меркел често се е радвала на по-високо одобрение във Франция, отколкото това към действащия френски президент. Цели четирима са се менили на този пост през дългото управление на Меркел: Жак Ширак, Никола Саркози, Франсоа Оланд и Еманюел Макрон.

От една страна тя буди възхита. Във Франция обаче това винаги се свързва с някаква германска доминация. Един от аргументите в полза на Меркел е, че нейното поведение обезсилва това обвинение.” Във Франция Меркел е възприемана като компетентна, много опитна и трезвомислеща. Особена симпатия предизвиква и семплият ѝ начин на живот. Снимките на Меркел, която пазарува в супермаркет, са в силен контраст със златните дворци, в които живеят френските президенти.

Докато нейният образ по-скоро буди симпатия, политиката ѝ провокира и критика. По време на дълговата криза Германия беше критикувана за липса на емпатия, а поведението на Меркел по отношение на бежанската криза разделя обществото. Докато през лятото на 2015 година някои списания пишат за “Уникалната госпожа Меркел” и нейната възхитителна хуманност, за последователите на крайната десница Меркел е “представителка на злото”, казва Тибо. Крайната левица също я критикува – със своята политика на отворени врати, тя иска “да събере роби, от които германската икономика се нуждае”.

Въпросът за наследника още не е актуален 

По време на пандемията Меркел е по-представителна откогато и да е, смята френският наблюдател и журналист. Затова и въпросът за нейния наследник на канцлерския пост още не стои на дневен ред.

Фаворитката на Меркел: Анегрет Крамп-Каренбауер

Ако можеше сама да определи кой да я наследи, Меркел навярно би избрала Анегрет Крамп-Каренбауер. Тя е генерален секретар на ХДС и се радва на високо одобрение. А в качеството си на министър-председател на провинция Саарланд вече е печелила и избори. Подобно на Меркел, Крамп-Каренбауер настоява за европейско решение по въпроса за миграцията, а националните демарши определя като заплаха за ЕС.

“Надзирателят”: Волфганг Шойбле

Председателят на парламента Волфганг Шойбле е депутатът с най-дълъг стаж в историята на Бундестага. И като такъв има авторитет във всички партии. Макар че е критично настроен към миграционната политика на Меркел, Шойбле я подкрепи в спора ѝ с ХСС. Участвал е в изработването на европейските договори, а заради твърдата си позиция спрямо Гърция си спечели прозвището “Надзирателят на Европа“.

Недолюбваната: Урсула фон дер Лайен

Дълго време се смяташе, че Урсула фон дер Лайен е политикът с най-големи шансове да наследи Меркел. Но 59-годишната министърка на отбраната така и не успя да спечели достатъчно подкрепа и симпатии вътре в собствената си партия. Фон дер Лайен настоява за обща европейска армия и подкрепя идеята бежанци да постъпват на обучение в Бундесвера.

Компромисното решение: Юлия Кльокнер

Министърката на земеделието, отговаряща и за защитата на потребителите, успява умело да лавира между лагерите на привържениците и критиците на Меркел. Тази стратегия може да изстреля 45-годишната Юлия Кльокнер директно в канцлерството. На изборите в провинция Райнланд-Пфалц обаче сметките ѝ не излязоха. Кльокнер не зае ясна позиция по въпроса за бежанците – и загуби.

Консервативният: Йенс Шпан

Напоследък министърът на здравеопазването Йенс Шпан се въздържа да критикува канцлерката Меркел. Въпреки това той минава за един от най-отявлените ѝ противници. 38-годишният Шпан се застъпва за консервативно обновление на партията, настоява Германия да приема по-малко бежанци и да въведе забрана на бурката, а освен това е против двойното гражданство и назначаването на европейски финансов министър.

Надеждоносецът: Даниел Гюнтер

Министър-председателят на провинция Шлезвиг-Холщайн управлява коалиция, смятана от мнозина за конфигурацията на бъдещето: съюз между консерватори, либерали и Зелени. 45-годишният Даниел Гюнтер не само подкрепи Меркел в спора ѝ с ХСС за бежанците, но и настоява за миграционен закон, който да регламентира достъпа до германския трудов пазар и за кандидатите за убежище с отхвърлени молби.

Кукловодът: Петер Алтмайер

Министърът на икономиката и енергетиката е смятан за дясната ръка на Меркел. В кулминацията на бежанската криза Меркел обезвласти вътрешния министър Томас де Мезиер и назначи Алтмайер за главен координатор на политиката за бежанците. В търговския спор със САЩ 60-годишният Петер Алтмайер иска повече Европа и по-малко Тръмп. По неговите думи, “общността на ценностите е по-силна от отделни политици“.

Подценяваният: Армин Лашет

Засега името му се споменава рядко, но като министър-председател на най-многолюдната германска провинция (Северен Рейн-Вестфалия) 57-годишният Армин Лашет автоматично е смятан и за евентуален кандидат за канцлерския пост. Преди една година Лашет изненадващо спечели с ХДС изборите в Северен Рейн-Вестфалия. В бежанската политика той винаги е подкрепял курса на канцлерката Ангела Меркел.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.