АЛЧНОСТ – България

Добра репутация се гради с действия, а не с реклама Добра репутация се гради с действия, а не с реклама

Алчността заробва човеците. Гневът на протестиращите.

Има едно нещо, което обединява оспорвания Закон за горите, опитите за окончателно бетониране на Черноморския бряг и взривовете край “Петолъчката“. Това нещо си има име – казва се АЛЧНОСТ.

В проповеди пред млади хора папа Бенедикт ХVI често говори за алчността, която „корумпира сърцата, заробва човеците и лишава бъдещите поколения от ресурсите, необходими за изграждането на едно по-солидарно и справедливо общество”. Християните приемат прекомерния и ненаситен стремеж към богатство и власт за порок и поставят скъперничеството сред седемте смъртни гряха. Подобна позиция заеха и протестиралите в София тези дни млади българи, които застанаха категорично срещу алчността на едрия бизнес и неговото парламентарно лоби.

Гората закрилница

Странно защо мнозина се изненадаха от рекордния брой протестирали на столичния Орлов мост, след като още през март стотици излязоха по улиците на София, Пловдив и Варна, за да изразят възмущението си от алчните попълзновения към българската природа. Тогава, по повод подготвяните поправки в Закона за горите, те скандираха “Искаме гори, не бетон“, “Монополите убиват горите“, “Стига подаръци от държавата“, “Ски за децата, не за милионерите” и се опитваха да убедят депутатите, че с приемането на въпросните поправки ще вдигнат бариерата пред бързото и евтино изсичане на държавни и частни гори за бъдещи ски писти и просеки за лифтове, при това в услуга на конкретен бизнесмен, който, въпреки че вече е собственик на три четвърти от ски зоните в Банско, Витоша и Боровец, иска още. Протестните послания бяха чути едва когато няколко хиляди души все пак блокираха движението на Орлов мост въпреки масираното полицейско присъствие.

От балкона – в морето

Много българи и гости на страната и до днес се питат какво в крайна сметка може да причини на туризма преяждането с “кюфтета“, замесени от алчност, беззаконие и простотия. Отговорът се крие в бетонните безумия, покрили почти цялото българско Черноморие като ярка илюстрация на последствията от алчното и хаотично печалбарство. При опита си да прокара известни промени в Закона за Черноморското крайбрежие тази пролет правителството на ГЕРБ се сблъска челно с кметовете на Созопол, Поморие, Приморско, Царево и Несебър, които яростно се обявиха срещу забраната да се строи в 100-метровата зона от морето, защитавайки ненаситния апетит на местния бизнес да вдига хотели и заведения върху самите плажове и крайбрежни скали.

Канонади на печалбарството

На какво друго, освен на неизкоренимата човешка алчност се дължат и взривовете в Челопечене през 2008-ма, в Севлиево през миналата и при „Петолъчката” през тази година? Онези 57 милиона евро, заделени преди 3 години от държавата за утилизиране на остарели армейски боеприпаси, буквално подлудиха местните частни фирми, които, за да печелят, наемаха неквалифицирани безработни мъже от селата около складовете, повечето без образователен ценз и дори без елементарен опит в опасната дейност. Сега става ясно, че вместо да унищожават с взривяване остарелите  муниции, алчните „утилизатори” механично извличали от тях взривното вещество и метала, които продавали на допълнителна чиста печалба. Резултатите? За разлика от първите две, най-новите „фойерверки” не само причиниха огромни щети и уплаха сред населението, но отнеха и човешки живот. От лакомия за пари естествено, при това – за огромни пари.

Надпис със спрей върху стара селска тухлена ограда гласи: „Не съм алчен – искам само тази земя, която граничи с моята”. Кратка, точна и показателна формулировка на алчността. Която винаги е звучала страховито. Особено в България.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.