Ако Радев спечели

Румен Радев Румен Радев

Ако Радев спечели

Зациклянето в режим на служебни правителства може да е златен шанс за Радев да укрепи властта си. Но и обратното е вероятно: президентът да се превърне в олицетворение на статуквото, което мнозина искат да променят.

Ако Румен Радев спечели президентските избори, вторият му мандат ще зависи, наред с други фактори като собствените му политически качества, и от състава и характера на 47-то Народно събрание. Парламентът, който чертаят прогнозните изследвания, най-вероятно отново ще бъде фрагментиран, без партия-хегемон, подобен на кратките 45-о и 46-о НС, които с гръм и трясък профучаха през 2021-а година. Житейската нишка на парламента, поне донякъде, ще бъде в ръцете на Радев. Той ще бъде най-силният играч на политическата сцена, презареден с нова доза легитимност, произтичаща от спечеления мажоритарен вот. Партиите, особено “протестните“, повечето от които го подкрепиха – с открояващото се изключение на ДБ – поне на първо време ще виждат в него лидер и потенциален обединител, а противниците му, като ГЕРБ и ДПС, ще го подозират в користната амбиция да бъде архитект на дългоочакваното редовно правителство, за да усили властта си още повече.  

Макар ГЕРБ да се очертават като първа политическа сила на парламентарния вот, към момента изглежда, че те, в пакет с ДПС, ще останат в изолация на резервната скамейка и в 47-ото НС. Електоралната социология показва, че БСП, ПП, ИТН, ДБ, а към тях могат да се присъединят и ИБГНИ, ако успеят да прескочат изборния праг, биха имали достатъчно депутати, за да поемат лостовете на изпълнителната власт.

Има поне две причини, които увеличават шансовете им. Първата е в горчивите уроци от предишните два парламента. Ако твърдоглавието и дребните сметки този път отстъпят на политическия прагматизъм, най-после над сградата на парламента ще се издигне бял дим, като от комина на Сикстинската капела. Втората причина е възможността, поне на теория, “Продължаваме промяната“, смятана от някои за партията на президента Радев, чието най-голямо достойнство е тъкмо политиката на протегнатите ръце и диалогичността, да се превърне в темел на следващото редовно управление.

Теории на вероятностите

Дали обаче “преподаденото” от разочарованите избиратели е разбрано? Тошко Йорданов вече заяви, че Кирил Петков, който наруши Конституцията, няма да получи подкрепата на ИТН за министерски пост. Престъпването на върховния закон е тревожен сигнал, ала априорното изключване на лидера на най-голямата протестна партия силно ограничава опциите пред ИТН и шансовете за кабинет на промяната изобщо. Ами ако БСП продължат да настояват да видят лидерката си Нинова в ролята на министър-председател? Или пък ДБ заявят, че няма да управляват рамо до рамо с министри на столетницата?

Има вероятност също ПП, ДБ и ИТН да сформират правителство, подкрепено от БСП, в което столетницата пряко не участва. Ще успеят ли обаче да се разберат по горещи теми като методите за справяне със здравната криза (задължителни зелени сертификати, призиви за ваксиниране, локдаун и пр.), параметрите на данъчната и социалната политики (новият парламент в спешен порядък трябва да приеме държавния бюджет, т.е. още първият тест пред новите депутати ще е тежък), “настъплението на джендърските ценности“, отношенията с Република Северна Македония и т.н.?

Колкото и голямо да е влиянието на Радев, консултациите по връчването на мандатите отново могат да се окажат ялови, ако самите политически сили нямат желание за нещо градивно. Свърхочакванията към ПП могат да навредят на Радев, ако “харвардският тандем“, който изглежда като естествен лидер в преговорния процес между протестните партии, се провали. Рискът е факт, независимо дали Радев припознае ПП като проект, в който е вложил сянката си, или не. И сега ПП е смятана, най-малкото, за близка до сегашния президент. В подкрепа на това е признанието на Петков: “ние сме по-близо до Радев, отколкото БСП до него“.

Никой не трябва да си представя, че излъченият от партиите на протеста кабинет ще управлява с лекота, без напрежение в МС, или в “перфектен синхрон” с Радев. След канонадата на подкрепения от ДБ кандидат за президент Лозан Панов по Радев, не би било никаква изненада, ако и други от протестните партии, веднъж озовали се във властта, се опитат да трупат дивиденти на негов гръб.

Дългът към избирателите

Сформирането на служебно правителство е натоварено с огромна отговорност. Ето защо Радев, противно на това, което смятат опонентите му, едва ли желае отново да се превръща в правителствен архитект. Тъкмо това, уви, е другият възможен продукт от потенциалната леност и твърдоглавие на новия парламент. Единствената причина поне засега пропуските в работата на кабинета “Янев“, например в управлението на кризата с Ковид-19, да не накърняват сериозно популярността на Радев, са множеството скелети в гардероба на ГЕРБ, които министри като Бойко Рашков периодически хвърлят на медиите. Зациклянето на партийната система в режим на служебни правителства може да изглежда като златен шанс за Радев да укрепи властта си. Ала също толкова вероятно е и обратното: президентът, помазан от протеста, да се превърне в своята антитеза, в олицетворение на статуквото, което все повече политици яростно се заканват да променят.

След изборите партиите на протеста може би ще получат последна възможност да направят нещо конструктивно заедно и да управляват. Колкото и да е трудна задачата, те са длъжни пред избирателите си да успеят.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.