Африканска чума и ловки схеми за милиони - България Новини

Африканска чума и ловки схеми за милиони

Генка Шикерова Генка Шикерова

Африканска чума и ловки схеми за милиони

ЕС отпуска милиони за справяне с чумата по свинете в България. Но дали и те няма да изтекат по някакви ловки схеми – като онези, за които говори журналистката Генка Шикерова в своя филм “Война за трупове“?

Едва след като на 7 август журналистката Генка Шикерова публикува в YouTube филм за свое разследване, което е трябвало да бъде излъчено по Nova, но е било спряно, главният прокурор Сотир Цацаров  разпореди проверка в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Това е поредният случай, в който главният прокурор трябва да прочете нещо в пресата или интернет, докато пие сутрешното си кафе, за да предприеме мерки.

В 12-минутния филм на Шикерова и „Антикорупционен фонд”, озаглавен „Война за трупове“, се посочва, че от март 2018 г. досега държавата –  чрез БАБХ – е похарчила близо 30 млн. лв. за обезвреждане на животински трупове. От филма излиза, че парите „отиват само в две фирми, на които е платено за рекордни количества обработена трупна маса и то с мобилни инсинератори, чиито капацитет е в пъти по-нисък от този на екарисажите например”. Двете фирми са “Син кръст 2016” (съсобственик е Борислав Лазаров, който е бил управител на „Волф 96”, представител на ДИЦ и „Чистота София”), както и “Еко БГ СЖП” (собственост на съдружниците Димитър Манджуков и Димитър Димитров).

Война за трупове – разследването на Генка Шикерова

Близо 30 милиона лева са изхарчени от държавата през Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за обезвреждане на животински трупове от март 2018 до сега. Парите отиват само в две фирми, на които е платено за рекордни количества обработена трупна маса и то с мобилни инсинератори, чиито капацитет е в пъти по-нисък от този на екарисажите например. Правомерно ли са изхарчени тези милиони и осъществява ли БАБХ своевременен и ефективен контрол върху начина на обезвреждане и обезвредените количества? Екипът на Антикорупционен фонд разследва обстоятелствата около обществените поръчки, чрез които са изхарчени десетки милиони за мобилните инсинератори. Юристите на фонда намират редица факти за притеснителни и изискващи проверка от страна на отговорните органи.

Slået op af град София i Torsdag den 8. august 2019

Допълнителни милиони за две фирми

Във филма се посочва, че първата фирма е собственик на 2 инсинератора, има капитал по-малък от 2000 лв. към момента на сключване на договора; втората фирма е с капитал от 100 лв. и една инсталация към момента на сключване на договора, регистрирана 3 месеца по-рано. От БАБХ отказват коментар на тези „странни” факти. Чрез допълнителни анекси, на двете фирми са възложени дейности, свързани с „усложнената епизоотична обстановка в страната по отношение на болестта чума по дребните преживни животни, проникването на африканската чума по свинете и птичия грип”. Двете фирмите получават и още 17.5 млн. лев – допълнително към предварително договорените средства.

Същевременно липсват доказателства, че инсинераторите действително са били използвани, а животинските трупове не са били просто заравяни в земята. От „Антикорупционния фонд” посочват, че подобно заравяне създава огромни рискове за околната среда, както и за разпространяването на зарази. Най-важният въпрос, който филмът поставя, е дали парите са изхарчени правомерно и дали БАБХ осъществява своевременен и ефективен контрол върху начина на обезвреждане и върху обработените количества.

Резултатите от разследването идват в момент, в който страната е засегната от Африканска чума по свинете (АЧС). До този момент (към 8.8. 2019) са установени 30 огнища на африканската чума и са засегнати 126 000 свине. В началото на август заразата достигна и до Югозападна България. Текат протести. Застрашен е поминъкът на хиляди хора. Държавата, бизнесът и учени се обединиха около 3 мерки за справяне с чумата: регистрация на всички животни; проверка от експертни групи на състоянието на всички свинекомплекси и ферми в страната; контрол на популацията на дивата източнобалканска свиня.

Ситуацията обаче започва да излиза извън контрол, а критиките към неумението на държавата да овладее проблема се множат. Министър-председателят Борисов се опита, в характерния си стил, да прехвърли горещия картоф, като си измие ръцете. Той заподозря (без да приведе някакви доказателства), че чумата е вероломно „привнесена” от Румъния. Думите на премиера предизвикаха дипломатически скандал.

Мерки срещу онези, които “разлайват кучетата”

В този контекст за пореден път се убеждаваме колко важни и полезни за едно общество са свободните медии и разследващата журналистика. Разбира се, те могат да изпълняват тази своя функция успешно, когато не бъдат заглушавани системно от силните на деня. А България остава на дъното на класациите по свобода на словото. В тази на „Репортери без граници“ през 2019 година сме на 111-тото място – преди нас са Ангола и Етиопия, а Косово ни изпреварва с 40 позиции.

Можем да предположим, че ако филмът на г-жа Шикерова бе излъчен по-рано и злоупотребите, за които става дума в него, бяха разследвани на време, това би направило по-ефикасна и лесна работата на институциите в кризисни ситуации като сегашната около чумата по свинете. Вместо това Nova реши да се раздели с Шикерова, Миролюба Бенатова и други журналисти, които имат „лошия навик” да разлайват кучетата.

Тези, които се мъчат да оборят критиките, че Nova обслужва властта (медията наскоро стана собственост на г-н Домусчиев, за когото се смята, че е близък до премиера Борисов) ще възразят, че това е частна телевизия и тя има своя политика. Тя решава какво да излъчва – и какво не. Но дали този „принцип”, тази „защитна теза” важи в случаи, в които, например, в журналистически материал се изнасят данни и факти, които говорят за извършвани престъпления?

Вместо да служи на обществото, Четвъртата власт в България е изправена пред доста лесна за разрешаване екзистенциална дилема: доходоносно „кооптиране” с „политическия елит” или полунелегална, полупартизанска дейност (която по дефиниция е „живот на ръба на оцеляването”). Ясно е, че тези собственици на медии, избрали да играят по свирката на властимащите (или да тропват заедно с тях хорце), трябва да „катапултират” „немирните” журналисти – тип „шило в торба”. Така вместо обществото да научава истината, се санкционират онези, които дръзват да смятат, че социалният статус и връзки на разследваните не трябва да издигат непревземаем защитен вал около тях.

Дали непохватният опит да се сложи под похлупак филмът на г-жа Шикерова ще промени нещо в позитивен план – в начина, по който работят медиите в България? Ще стане ли този случай обица на ухото на силните на деня? Възможно е, но се съмнявам. ЕС отпуска нови милиони на България за справяне с чумата по свинете. Дали и тези пари няма да изтекат в пясъка, чрез някаква „ловка схема”?

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!