2020 беше лоша година

София реагира правилно на руската провокация София реагира правилно на руската провокация

2020 беше лоша година. Но в България се случи и нещо добро

Какво ли лошо не беше казано за “отвратителната” 2020 година? Само че за България тя донесе и нещо добро: вече повече хора са прогледнали за плана на онези, които дърпат конците в държавата. Дори имам чувството, че след два дни ще си честитим не толкова настъпващата нова година, колкото отминаващата стара. Нека обаче да отбележим и нещо хубаво и оптимистично, което ни донесе 2020.

Планът им лъсна

В България всичко върви “по план” – по техния план” – това съм написал точно преди година. И още: “За онези, които дърпат конците в България, изминаващата 2019 година бе радостна и ползотворна. А най-голямата “радост” бе успешната “смяна на караула” в прокуратурата – най-могъщата институция в превзетата държава, ядрото на системата. Затова основната цел, свръхзадачата на 2019 година бе инсталирането на “правилния” човек на поста на главния прокурор.”

Те, разбира се, не са се отказали от своя “план” за завладяване и източване на държавата и продължават да го прилагат. Но през 2020 година се случи нещо различно: като по чудо се оказа, че много повече хора са прогледнали за този план.

Разликата има точно количествено измерение. През 2019 протестите срещу все още неосъществения избор на новия главен прокурор събираха шепа хора. Тогава за огромното мнозинство тази тема като че ли беше твърде отвлечена и неясна. Правовата държава в България все по-видимо се изпразваше от съдържание, но мнозина не го забелязваха, не им се вярваше или просто не искаха да си развалят настроението.

Нереалистични очаквания

През 2020 обаче десетки хиляди излязоха лично по улиците, за да поискат оставката (не само на правителството, но и) на главния прокурор. И да защитят правовата държава. Много повече – близо 70 процента от българите, декларираха, че подкрепят тази кауза.

Знам, че много хора в края на краищата бяха разочаровани от протестите, защото смятат, че те са се провалили и са минали напразно. Аз не съм сред тях. Според мен разочарованието се дължи на нереалистични очаквания. Да, исканите оставки не бяха получени, но да си признаем с ръка на сърцето, че това нямаше как да стане толкова бързо и толкова лесно. Да, протестите постепенно намаляваха и накрая спряха. Но щеше да е твърде странно и неестествено, ако бяха продължили въпреки студа, дъждовете и снеговете. Някои се надяваха те да родят някаква ясна, нова, единна политическа алтернатива. Но въобще не съм сигурен, че това би било полезно, а и не знам дали изобщо е възможно.

Нищо няма да е същото

Така или иначе след тези протести вече нищо не е и няма да бъде същото.

Премиерът се спихна и вече дори не смее да се появи публично в “неконтролирана” среда. Номерата на прокуратурата (например, със записите и снимките на премиера, с банкнотите и златото в чекмеджетата) вече не минават незабелязани, а предизвикват широко отвращение и присмех. Репертоарът на разните стари и нови популистки “алтернативи” също като че ли се спихна и те едва ли ще могат пак толкова лесно да отвличат съзнанието на толкова много хора.

Каквото и да става, е сигурно, че в следващия парламент ще има нови партии и ново съотношение на силите, така че поне “дърпането на конците” в държавата вече няма да е толкова просто.

И всичко – благодарение на хубавото, което ни донесе 2020. Подобно на светкавичното създаване на ваксината срещу коронавируса, сякаш се роди и нещо като “информационна РНК ваксина” срещу лъжите на властта, която дава възможност на обществения организъм да ги разпознава и да се изправя срещу тях. Да си пожелаем през 2021 година успешно да изградим колективен имунитет – и срещу Ковид, и срещу лъжите на властта.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.