Шенген по въздуха: Какви граници преодоля България
Премиерът Денков го нарече „безспорен успех“ за България. Какво означава възможността да влезем във „въздушния“ Шенген? Какви граници ще трябва да преодолеем още – не само като територия, а и като културно пространство.
Темата Шенген бе определена от премиера Николай Денков в последния работен ден на годината като безспорен успех за българската държава. И наистина: в онази синева на “надграничните” пространства – там, където прелитат и се преплитат платформи, написани на автентичен “европейски език”, това движение по въздух и море може да бъде наречено успех.
По Коледа ставали чудеса – и ето: дипломация и достойнство, последователност и преговорно усърдие ни доведоха до този ден след 12 години в предверието на европейската чакалня! Така може да бъде разказано резюмето на този успех.
Границите като културно пространство
Към всички етикети, с които “държавността” дефилира в публичното пространство, е добавен още един – ауфтактът (непълен такт – от немски – б.ред.) Шенген. И той ще остане в полето на етикетите, ако не се замислим как се отнася към нас самите темата за границите на Европа – като културно пространство, а не като територия – за границите, които всеки един поставя сам пред себе си.
Слизаме от въздушното пространство. И се озоваваме примерно на площад „Света Неделя“. И е неделя. И под звуците на тъпана човекът с байрака казва през мегафона, че няма значение какво са разрешили от Столичния общински съвет (СОС), те тук пак ще си друсат, защото “ние сме вие и вие сте ние – народът. И каквото решим, това ще бъде – за нас няма граници”.
Продължаваме нататък. Спираме до друга граница – оградата в Княжеската градина, зад която е постаментът на вече демонтирания Паметник на съветската армия, наричан и МОЧА. От двете страни на тази идейна граница са защитници и противници на символите, които представя скулптурната композиция, обвита преди демонтажа в платно, показващо “пътя на България от основаването на българската държава към цели като Шенген” – инициатива на областната управа, която така вижда европейския път на България.
Какви граници преодоля България
Именно по този път, върху релефа на европейските долини и възвишения, България тръгна да пътува преди почти 35 години. Кои граници преодоляхме? И преодоляхме ли изобщо граници?
В едно от най-красивите градчета по Северното Черноморие от време на време посещавам шивачката Анка. В малкото ѝ ателие са закачени няколко избелели портрета, най-отпред са тези на Сталин и на Путин. В ъгъла виси малък телевизор. Единственият канал, на който е настроен приемникът, е Россия 1. Анка е любимката на квартала. Работи на безценица и е отрупана с поръчки. Този път ме посреща с ироничния въпрос: “И, какво? Нарязахте и паметника, а? Ей, няма граници за вас, в София…”. Дъщеря ѝ живее в Нидерландия. Внуците на Анка са родени в чужбина. “Те нито познават, нито разбират живота ни тук.” Майка и дъщеря вече не си говорят.
Дъщерята не може да разбере нито тарифите на майка си, нито портретите в нейното ателие. Не може да разбере защо майка ѝ не се е възмущавала от телохранителя на Живков и от вулгарния му език. А сега се възмущава от недоимъка, безхаберието и мутрите. “На нея Шенген не ѝ трябва. Тя и в София не желае да стъпи, а камо ли да отиде при внуците си на Запад”, казва дъщерята.
Шенген и евроатлантическите ценности
Защо им е Шенген на онези, които гледат на “Запада” от най-високия пилон със знаме в рамките на Европейския съюз? Част от тях се солидаризираха с думите на президента Радев, който нарече несъгласните с този демонстративен патриотарски акт “нихилисти и безродници, катастрофирали „в своето безчестие да охулят и сломят тази инициатива”.
Елементарно е да възприемаме Шенген като набор от преодолими наземни бариери, които ще ни присъединят към европейското семейство, споделящо евроатлантическите ценности.
Стигнахме до евроатлантическите ценности… И до наглата претенция на тандема Борисов-Пеевски, които огласяват пространството със самопровъзгласяването си за върховни защитници на тези ценности. В България и това става. Но да се върнем към конкретиката на успеха.
Какво означава този успех
За някои той изглежда така: Качваш се на летище „Враждебна” и кацаш на “Берлин-Бранденбург”, например.
(През 2023-та година само през ноември 26 800 българи са пътували за Германия. Не всички по въздуха, разбира, но да не влизаме в подробности…).
Вместо да хукнат презглава към паспортния контрол, за да изпреварят всички, които са се изсипали от крилата на родния превозвач, след три месеца, като “истински европейци” тези пътници бавно и гордо ще тръгват направо към едно от S-Bahn-влакчетата и ще се отправят директно я към „Александерплац“, я към „Фридрихщрасе“…
Шенген по въздуха е крачка. Следващите предстоят.
От днес България влиза в Шенген по въздух и вода. Това означава, че документи за самоличност на границата с друга държава членка ще показват само пътуващите с автобус, кола или друго сухопътно превозно средство. Макар че още през 2011 г. Европейската комисия потвърди, че страната е изпълнила изискванията за присъединяване към Шенгенското пространство, едва през декември 2023 година всички страни членки на ЕС се съгласиха страната да стане част от зоната за свободно пътуване, макар и частично засега по настояване на Австрия.
Вход свободен
Дългоочакваното отваряне на въздушната граница на летище София отбелязаха присъстващите официални лица, като символично натиснаха червен бутон. В този момент червените лазери, които описваха рамките на гранична проверка, светнаха в зелено. Гостите на официалното събиране приветстваха току-що кацналите с полета Берлин – София, а дестинацията не беше избрана случайно. Според посланика на Белгия Н. Пр. Фредерик Мьорис това е символ за приемственост, защото в България днес е паднала още една стена, ограничаваща свободата, подобно на Берлинската преди близо 35 години. „Аз съм българин“, заяви гордо той в края на изявлението си, препращайки към думите на американския президент Джон Ф. Кенеди от 1963 година – „Аз съм берлинчанин“.
Дори и само с частично членство в Шенген, България ще има ползи за бизнеса, туризма и културата, бе категорична вицепремиерката и министърка на външните работи в оставка Мария Габриел. Отвъд чисто прагматичните предимства, присъединяването на България в Шенген я поставя на равно с останалите държави – тя няма да е само наблюдател като досега, а активно ще участва в дискусиите за бъдещето на шенгенското пространство, допълни Габриел. „Шенген е доверие, че България е тръгнала уверено по европейския път“, каза премиерът в оставка Николай Денков.
„Да не чакаш на опашка е много готино“
Да не бъдеш третиран като неравностоен е важно както за държавата, така и за нейните граждани. „Да не чакаш на опашка е много готино“, споделя пред ДВ пътникът Тодор. Той си спомня „унизителното чувство“, когато е бил изпращан на опашката за неевропейци, преди България да влезе в Европейския съюз. Днес, с официалното влизане на страната в Шенген, той се чувства „малко по-европейски“. Според него облекченията на Шенген ще са осезаеми най-вече за редовно пътуващите. На същото мнение е и Адриана, която споделя, че пътува често и знае какво значи да “чакаш и да минаваш процедури“. „Очевидно е, че има ползи за нас и трябва да сме много щастливи, че можем да пътуваме ей така навсякъде”, допълва още пътничката. Споделя, че е останала приятно изненадана, че още днес мерките са влезли в сила. За разлика от тях, идващата от Германия Кристина е пропуснала новината за събитието. Учудила се е защо не са проверили документите ѝ нито преди излитане, нито след кацане. „Със сигурност това ще ме улесни, като скъсява времето“, споделя тя.
По ирония на съдбата единствените, които тържественото откриване позабави, бяха именно чаканите пътници от полета Берлин – София. След кацането си те преминаха през импровизиран коридор зад медиите, които отразяваха изказванията на официалните лица. Развявайки български и европейски знаменца, нищо неподозиращите суперзвезди на днешния ден изчакаха червения бутон да ги пусне да си тръгнат.
Въпреки че опашки на летището вече няма да има за пътуващите към и от страните в Шенген, те ще останат и занапред по сухопътните пропускателни пунктове. Пътниците на летището се радват, но се обединяват около следното мнение: „Хубаво е да стане и по сухоземните граници“, за да няма „нерви и чакане“.