СОФИЯ МЕТЕОРОЛОГИЧНО ВРЕМЕ С лице на Запад и душа на Изток: каква страна е България
сб. окт. 1st, 2022

С лице на Запад и душа на Изток: каква страна е България

Независимо какво ще дойде след изборите, ГЕРБ, ПП, ДБ, ДПС и БСП трябва да се договорят за едно: че ще отстояват цивилизационния ни избор. А това означава: никаква зависимост от Русия, никакво пропагандно руско влияние.

Има и такава гледна точка: служебното правителство се превърна в никому ненужен кралски шут. В един неизвестен и неуверен задунайски шут, чиято роля е усърдно да ближе подметките на царя. Но царят, свикнал на всякакви лакеи, пет пари не дава (пък и това са парите на петата му колона) и предпочита да бие шута на шута.

Не друг, а „Газпром“ ни направи енергийно независими

Служебното правителство неистово искаше да върне у нас „Газпром“ и цял месец повтаряше пред публиката колко евтин щял да е неговият газ за нас. Но иззад императорските двери след дълго и хладно мълчание отсякоха – никакъв газ и за вас. Междувременно президентът, пак с приведена стойка, помоли „Лукойл“ да свалят с някоя стотинка бензина под 3 лева. А военният министър, бивш пръв съветник на президента и също човек на пагона и честта, като един маршал Петен без бой предаде арбитража за спрения ни газ, а след 6 месеца война в Украйна смело призна, че Путин е агресор.

Не друг, а „Газпром“ ни направи енергийно независими, като първо ни спря газа, а после отказа да ни го пусне въпреки горещите молби. И ако изобщо България все още се крепи в своя евроатлантически лагер, то заслугата за това е изцяло на Кремъл, за който сме вражеска западна държава.

Но докога? Проблемът с шутовския кабинет и невиждащия по-далеч от козирката си президент е, че с това лутане напред-назад превръщат България в хаотична елементарна частица в геополитическото поле. А още по-големият проблем е, че геополитическата ни инертност може да продължи и след изборите.

Четирите сценария

С голяма степен на вероятност може да се каже, че се очертават четири сценария за властта след изборите. Единият е коалиция около ГЕРБ (с ДПС и евентуално с „Български възход„). ГЕРБ декларират евроатлантическа идентичност, но тъкмо при тяхното управление бе построен Балкански поток, бе забавен интерконекторът с Гърция и бе платен ядреният реактор. ДПС има топли руски бизнес връзки, а Стефан Янев изглежда като предано влюбен в Матушка Рус. Така че такава коалиция би била с евроатлантическа геополитическа ориентация ако не съвсем фасадно, то най-много на санитарния минимум.

ГЕРБ най-много биха желали евроатлантическа коалиция с „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ), за да се легитимират като демократична формация и да излязат от изолацията. Това обаче би било повторение на коалицията с Реформаторския блок преди години, довела до тежки поражения за традиционната десница, а и не би било възможно с Бойко Борисов начело на най-голямата партия. Неслучайно един от рефрените на ПП в предизборната кампания е за пенсионирането на Борисов – като евентуална вратичка за такава коалиция. Но главното условие, което може да я направи наложителна, ще е едно неочаквано силно представяне на русофилските формации. Това би бил вторият възможен властови сценарий.

Третият сценарий е управленска коалиция ПП-БСП-ДБ. Но след прокремълското поведение на БСП в предходната четворна коалция, дори и сега то да бъде смекчено при неуспехите на Путин в Украйна, тази коалиция би била в най-добрия случай умерено евроатлантическа. И то ако още при създаването ѝ бъде договорено, че БСП няма да има решаваща дума по въпросите на външната политика, енергетиката и отбраната.

Какво трябва да се случи

При ярките разделителни линии от предходния парламент, трасиращи като възможни единствено коалиции около ГЕРБ или ПП, всичко ще зависи само от изборната аритметика. Ако тя не се получи в едната или в другата посока, става твърде вероятно напролет да отидем на нови избори. А дотогова (това е четвъртият сценарий) да управлява в геополитически разкрач – с лице на Запад и душа на Изток – президентът Румен Радев с ново или дори със същото служебно правителство. Просто защото политическите сили – кои последователно, кои половинчато отстояващи геополитическата ориентация на страната – не могат да я извадят пред скоби в предизборната кампания. Но ако все още са предани на избора, който българите направихме преди четвърт век и дори го нарекохме цивилизационен, ГЕРБ, ДПС, БСП, ПП и ДБ поне след изборите би трябвало да се договорят, че всяка от тях, независимо дали ще е на власт или в опозиция, ще отстоява в парламента с гласовете си няколко ключови приоритета:

– Пълна енергийна независимост от Русия: газова, петролна, ядрена;

– Активно противодействие на конспиративното и пропагандно руско влияние: в спецслужбите, партиите и медиите;

– Пълна солидарност с Вашингтон и Брюксел срещу всякакви опити на Москва за геополитически „пробив“ в НАТО и ЕС;

– Спешно и мащабно превъоръжаване на армията и флота.

Многопартиен консенсус вече бе постигнат на два пъти в предишния парламент – с декларацията срещу инвазията в Украйна и с решението за Северна Македония. Не е невъзможно на старта на 48-ия парламент основните политически сили да подпишат декларация, с която се задължават да следват геополитическия избор на България с ангажимент за конкретни политики. После ще им бъде и по-лесно да договорят правителство, а страната ни ще е по-устойчива и предвидима.