чт. дек. 1st, 2022

Сайтове с пропаганда и дезинформация: как да се разпознават

Технологична компания от България се е заела да създаде автоматизирано решение, чрез което да се идентифицират недостоверни новинарски сайтове, сеещи дезинформация. С какви критерии и методи може да става това?

Дезинформацията се превръща във все по-сериозен проблем за много общества. И в България се опитват да разработят добър начин за борба с дезинформацията. В тази насока работи технологичната компания за медиен мониторинг Sensika, която съвместно с журналисти и проверители на факти, организира събитието “Хакатон срещу дезинформацията” от 11 до 13 ноември в София.

Автоматизирано решение за идентифициране на недостоверни сайтове?

От компанията си поставят за цел да създадат платформа, която да идентифицира недостоверни новинарски сайтове. На първо време Sensika се съсредоточава върху т.нар. “Mushroom websites” или „сайтове гъби“. “Това са неавтентични новинарски сайтове, които понякога са целенасочено финансирани, за да разпространяват пропаганда. Аналогията с гъбите е свързана с интензитета, с който се появяват”, обяснява Мартин Стаменов, директор “Изкуствен интелект” в Sensika.

Има много критерии, по които един уебсайт може да се идентифицира като недостоверен. Не трябва да се мисли само за съдържанието. Други критерии са например къде е регистриран сайтът, откъде идва неговият трафик, колко често публикува”, обяснява експертът Никола Тулечки, който помага на платформата за проверка на фактите Factcheck.bg. Именно такива критерии искат да използват от Sensika в своята платформа, която автоматизирано да разпознава сайтовете като потенциални разпространители на дезинформация.

От компанията за мониторинг искат да представят метод за борба с дезинформацията, който използва възможно най-обективни критерии – затова на първо време се концентрират над онези от тях, които не са свързани със съдържанието. “По този начин се надяваме и да повишим нивото на осведоменост на хората, че тези неща трябва да се проверяват, когато четат в даден сайт”, казва Стаменов.

Как ще помогне такава платформа?

Подобна платформа ще бъде голяма стъпка за борба с дезинформацията, единодушни са и двамата експерти. “Мотивацията ни е да вдигнем летвата, защото в България няма никаква регулация – всеки вижда ефекта сред близки, роднини, приятели. Случва се често и традиционни медии да залитат по непроверени неща, произведени от такива сайтове”, обяснява Стаменов. Според експерта автоматизацията помага най-много, ако има някаква регулация и медийна грамотност.

Разработването на такова решение може потенциално да удари и социалните мрежи. “В един много по-напреднал стадий, когато има консенсус по критериите за идентификация, социалните медии могат да ползват тази информация, за да решават кои сайтове да бъдат показвани повече и кои по-малко в платформите им”, коментира Никола Тулечки. Това обаче е идеален сценарий, а експертът допуска, че е възможно да има и други спънки. Голяма част от тези „сайтове гъби“ залагат на емоционален отговор от потребителите, което пък привлича вниманието им, а за социалните медии това е важно, защото продава повече реклами, обяснява Тулечки.

Интердисциплинарен подход към борбата срещу дезинформацията

Със събитието “Хакатон срещу дезинформацията” от Sensika се надяват да постигнат интердисциплинарен поглед върху идеята си – да съберат програмисти, журналисти, проверители на фактите и експерти по изкуствен интелект, които заедно да достигнат до най-правилния начин за идентифициране на неавтентични новинарски уебсайтове.

Според Стаменов технологичното развитие е първа стъпка към създаване на контранаративи. “Визията е след тази инициатива да започнем да се занимаваме и със съдържание – да се идентифицират наративи”, казва експертът. Затова е важно да има събития, като организираното от Sensika в края на тази седмица, където специалистите в различни области да обединят сили в борбата срещу дезинформацията.

За да се постигне траен и реален ефект обаче, най-важното е медийната грамотност, казват двамата експерти. “Това, което е нужно, е регулаторен, технологичен, образователен напредък. Но също и обществен – хората да си дадат сметка, че има защо да се спазва информационна хигиена”, казва Тулечки.