СОФИЯ МЕТЕОРОЛОГИЧНО ВРЕМЕ Как България два пъти се измъкна от руската зависимост
сб. окт. 1st, 2022

Как България два пъти се измъкна от руската зависимост и къде е днес

На днешния ден преди 114 години България прекъсва зависимостите от Османската империя. Далеч по-сложно е положението със зависимостите от Русия. На два пъти България успява да се измъкне от тях. Ще има ли и трети път?

Имаме ли основания да си кажем днес честит празник на българската независимост? Зависи от зависимостите.

Честит празник с едно наум

В сравнително близка историческа перспектива България е попадала под зависимост от две империи – Османската и Руската, която след 1917 година се превръща в Съветска. С обявяването на независимостта преди 114 години в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново се прекъсват финално политическите и икономическите зависимости от Османската империя. Положението със зависимостите от Русия е далеч по-сложно. За век и половина тя ги прокарва на два пъти. И на два пъти България успява да се измъкне от тях. Третият път е въпрос на прогноза.

Първия път попадаме под зависимост от Русия след победата ѝ в Руско-турската война, с която тя преследва своите имперски цели за разширяване на властовото си присъствие в Черноморския регион. Реализацията им включва освобождението на България, за което ролята на Русия е несъмнена. Но това не е роля за независимостта на България, а за преминаването ѝ от една сфера на зависимост към друга. И това ясно проличава от недоволството на Русия заради Съединението, което възпрепятства опитите ѝ да превърне България в руска губерния, а руският цар да стане български княз. За разлика от освобождението, Съединението е осъществено изцяло с български сили и в български интерес, без да се съобразява с ничий чужд. Русия дава да се разбере, че няма да попречи, ако някой се чувства засегнат от него и изтегля офицерите си, които по това време обучават новосформираната българска армия. Така Русия негласно поощрява Сърбия да нападне България, но въпреки че армията ни е обезглавена по команда на руския цар, „капитаните побеждават генералите„. Може да се приеме, че Съединението е първият акт на опълчване срещу зависимостта от Русия, който предизвиква разколебаване в безкористността на нейната помощ.

И на Русия ще ѝ се наложи да смени стратегията си на влияние и да го насочи от геополитически в народопсихологически план. Със съдействието на вече възникналата пета колона под девиза „Без Русия не можем“ трябва да се разсеят съмненията в нейните мотиви и тя да бъде представена от българи на българите не само като освободителка, но и като единствената велика сила, готова да защитава свободата ни. Създава се устойчивият мит за Големия брат, който заслужава само признателност и любов от българския народ. Този мит израства върху благодатната почва на естествената културна близост между двата народа и се преподава като историческа истина на децата, още когато са в интелектуално беззащитна възраст. Специално значение за налагането му има творчеството на Иван Вазов, което се възприема (както героите на самия Вазов възприемат „Многострадалната Геновева„) като реалност, а не като фикция, сътворена от автора си в романтичен изблик.

По време на комунизма девизът „Без Русия не можем“ получава от „вожда и учителя“ Георги Димитров нова редакция: „Дружбата със СССР е нужна на България така, както въздухът и слънцето за всяко живо същество“. В контекста на преразпределението на Европа, следствие от Втората световна война, Русия за втори път поставя България под своята зависимост – и то тотална. За малко ни се разминава (след като не станахме руска губерния) да станем съветска република. Митът за Големия брат, въпреки че вече може да бъде четен съвсем по Оруел, се мултиплицира – Русия се представя за двойна освободителка, а всеки, който не е под нейна зависимост – Западът на първо място, е обявен за враг. Който се съмнява, го чакат репресии. За почти половин век милиони българи се примиряват, че така ще бъде до края на дните им.

С падането на Берлинската стена обаче България за втори път прекъсва зависимостта си от Русия и се присъединява към Запада – става член на НАТО и на ЕС. Не от предпочитание към САЩ, Великобритания или Франция, а към демокрацията, която в Русия никога не успява да се състои.

Ще се избави ли България и този път

И така до третия опит в българската история Русия да ни подчини – днес петата колона пак е в атака, активирана от войната в Украйна, пак българи убеждават българите, че без Русия не можем (дори да изкараме зимата), пак Западът е виновен за всичките ни беди, а Големият брат с физиономията на Митрофанова е сърдит, че пак сме го предали… Стотици пъти на ден звучи парадоксалната мантра, че лоялността на страната ни към западните ѝ партньори я прави зависима, а за да е независима, трябва да бъде лоялна към Путин. И народопсихологията пак като сюнгер попива…

Дали ще имаме шанс за трети път да се измъкнем от руската зависимост – ще видим на изборите. Ако не успеем, няма да станем руска губерния или съветска република, но ще дойде постсъветско правителство, което да ни припомни телеграмата на Георги Димитров от СССР до „Народния съд„: „Никой не трябва да бъде оправдан!„.

Честит празник на независимостта с едно наум.