СОФИЯ МЕТЕОРОЛОГИЧНО ВРЕМЕ Кръговете на ада: какво преживях в КАТ-София - България Новини
вт. авг. 9th, 2022

Кръговете на ада: какво преживях в КАТ-София

Човек и добре да живее в България, все някой ден неминуемо ще му се наложи да смени документите си. А за това се искат здрави нерви. Георги А. Ангелов разказва какво е преживял в КАТ-София.

Човек и добре да живее в България, някой ден неминуемо ще му се наложи да смени документите си – заради изтекъл срок на шофьорската книжка или заради променен адрес. И тогава – ще, не ще – ще трябва да си вземе (поне) ден отпуск и да отиде първо в местната община, после в паспортната служба на районното, а ако бърза – и в Пътна полиция (по-известна като КАТ), защото само там се правят книжки бързо. Отиването на крака в софийския КАТ трябва да се прави само в краен случай, защото, както твърди градският фолклор, докато човек виси в КАТ, може да се влюби, да се ожени, да му се роди дете и, ахааа, скоро след това да му наближи номерът. Тук ще опиша от първо лице как протича един такъв ден.

Из моите преживявания

Постоянният адрес е реликт от социалистическата крепостна система, в която имаше гражданство и човек не можеше сам да реши къде да живее без тежката дума на партията. В наши дни личната карта се издава от районното на МВР по постоянен адрес, който е вписан в документа. За да се регистрира човек по настоящ или постоянен адрес, бюрокрацията изисква едно и също – нотариален акт за собственост и копие, декларирано лично съгласие на собственика (и нотариален акт) или нотариално заверен договор за наем.

Тъй като съм собственик на жилището, където имам настоящ адрес, пристъпвайки през вратите на отдел ЕСГРАОН в сградата на общината, която имаше статут на културна ценност, но сега се опакова в стиропор с европейски пари, бях сравнително спокоен. Но чиновничката зад гишето беше непреклонна – без копие на нотариален акт. Позволих си да я попитам дали е сигурна, че при нея няма информация, че аз съм собственик. Но тя отвърна, че няма достъп до имотния регистър. След настояване от моя страна служителката все пак откри, че при нея има копие на нотариалния ми акт от деня, когато съм се регистрирал.

А иначе в Административнопроцесуалния кодекс пише, че „административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях или при друг орган, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство„. Ако имаше желание, служителката можеше да попита данъчните в съседната стая дали апартаментът е моя собственост, но…

Човек и добре да живее, рано или късно стига до КАТ

След около час чакане в кварталното районно успешно подадох искане за смяна на лична карта, но бърза и експресна смяна на книжки се прави само в КАТ. И така в 14:03 бях пред машината за номерца в КАТ, където учтив полицай ме попита за какво съм дошъл. И добре, че беше той, защото от менюто нямаше как да разгадая какво означава СУМПС (Свидетелство за управление на МПС). Падна ми се номер А-370. Излязох от хладното фоайе, в което стотици хора седяха на завинтени за пода седалки и се взираха с омагьосан поглед и в концентрирано очакване в екраните с джуркащи се номера. Сред тях хората с маски бяха единици, макар че в същия ден в София имаше висок брой заразени с коронавируса. Излязох навън под навеса, приличащ повече на парник. Погледнах един от двата екрана с номера, чието наличие извън сградата говори достатъчно за обема на тълпите, и установих, че на гишето, което ме интересува, в момента е номер 200. След 40 минути взиране в екрана и литър вода по-късно установих, че през моето гише са минали 20 души и че ако скоростта остане същата, ще успея да подам документи за нова книжка (и талон) чак на следващия ден.

Взирането в екрана и магията на сменящите се числа ме накараха да се замисля, че така вероятно се чувстват грешниците, които чакат в адската жега пред Чистилището. А постинг в Туитър ме накара да се замисля за релативистичното забавяне на времето и за разликата в усещането за време в реалния свят и на опашка в двора на КАТ-София, догато чакаш взрян в номерцата.

След тези мисли преминах през фазите отричане-гняв-сделка-депресия, а като се огледах, установих, че фолклорът е бил прав – наоколо се завързваха приятелства, имаше флиртове, а вероятно и дребни корупционни сделки. Иначе КАТ е изключително демократично място, пред което всички са равни – мъжът с войнствени татуси и с брада в стил чеченски боец, тийнейджъри, чакащи за първа книжка, бивши политици, бачкатори в работни дрехи, които спокойно си лежаха на тревата с цигара в уста.

След като мълвата донесе, че вече не се издават номерца с А, а всички получили такива ще бъдат обслужени, независимо че наближаваше 17 часа, реших да чакам до дупка. Още повече, че по-слабите духом се предадоха и си тръгнаха, а „парникът“ и фоайето направо опустяха.

Към 17 часа любезен полицай събра оцелелите от А отбора и се извини, че заради отпуските има по-малко служители. Кой чака за подаване на документи за СУМПС, попита той. Около 30 човека вдигнахме ръце. Обяснено ни беше, че касите вече не работят и затова трябва да останат само тези, които могат да платят с карта. Една част от хората отпаднаха, а полицаят им подпечата и подписа номерата, като им обясни, че на следващия ден тези хартийки ще им осигурят бърз достъп без чакане. Тази оферта с печатите подлъга и няколко тийнейджъри, които се отказаха точно преди финала.

След това ни раздадоха декларации за попълване и с любезното съдействие на служителите останалите 20 души успяхме да подадем документите си за около 30 минути при отворени само две гишета. На излизане дори споделих радостта си от успеха с полицая на вратата.

Два дни по-късно загубих само час и половина, за да взема готовата книжка (и талона) и така експресното им издаване ми излезе общо около пет часа. Ако добавим и висенето в РПУ и общината, смяната на адрес и документи ми отне около десет работни часа.

Можеше ли да е иначе

Ако притежавах електронен подпис (на стойност около 30 лева), вероятно щях да успея да си сменя адресната регистрация, личните документи и книжката и да си спестя над 50% от чакането. Но това не се предлага от всички общини, а експресната смяна на книжка не е възможна по електронен път. Не е ясно също така дали всички граждани биха могли сами да се справят с електронните услуги на държавата към този момент.

В края на миналата година министърът на електронното управление Божидар Божанов нареди сред намеренията си намаляване на опашките в КАТ чрез отпадане на синия талон за шофьорите, който е абсолютно излишен, извършване на голяма част от регистрацията на кола по електронен път, отпадане на много от изискваните от чиновниците удостоверения, както и отпадане на печатите на администрацията. Правителството взе решение за изграждане на схема за електронна идентификация, но дали всичко това ще се случи и ще намалеят ли опашките в КАТ, МВР и общините, след като това правителство бъде сменено? Ще разберем, като му дойде времето – тоест, изборните резултати. А дотогава ще се виси в КАТ, където човек може да се влюби, да се ожени и да му се роди дете, преди да му излезе номерът…