чт. дек. 1st, 2022

Защо третият мандат е почти невъзможен

Шансовете за съставяне на правителство в 48-ото Народно събрание драстично намаляха.

Шансовете за съставяне на правителство в 48-ото Народно събрание драстично намаляха. Дори президентът Румен Радев огласи тази перспектива. Ако трите мандата за кабинет се провалят, изборите ще са през март 2022, каза той. Радев вече няма основание да бави връчването на мандатите, след като парламентът пилее време с промени в изборното законодателство, вместо да се занимава с бюджета за 2023 година и с важни закони, касаещи еврофинансирането и проблемите на хората. А и с усърдието си за промени в Изборния кодекс ГЕРБ, БСП и ДПС показват интерес не за управление, а за избори.

Не е ясно дали твърдата игра на оформилата се „хартиена коалиция“ в среднощното маратонско заседание на правната комисия бе преиграване на лидерката на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова и председателя на комисията Радослав Чолаков, или умишлена демонстрация, че е готово управленско мнозинство. Отпорът на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ обаче също бе достатъчно твърд, включващ и протест пред парламента, така че офанзивата засега е без победа. Традиционната крачка назад на Бойко Борисов в подобни ситуации и търсенето на успокояване на топката чрез инициативата за временна парламентарна комисия за Изборния кодекс от страна на ДБ и ПП вероятно ще парират крайностите, но няма да върнат в изходна позиция жаждата за промяна на изборните правила.

БСП в ролята на ИТН

Позиционирането на парламентарните партии около Изборния кодекс доведе до ситуация, подобна на тази от края на предишния парламент. БСП изигра ролята на ИТН, като премина в другия лагер. Корнелия Нинова няма как да обясни защо се е обърнала на 180 градуса за машинното гласуване, но за нея е изгодно да е на власт преди партийния конгрес през февруари. Влизането на БСП в коалиция с ГЕРБ и ДПС обаче ще помрачи още повече имиджа на Столетницата и ще разшири опозицията срещу лидерката, която е поставила цялата партия в залог на собствения си пост. И я тласка към поредно електорално отслабване.

За Нинова е по-безопасно да отиде на избори през март и така поне да прескочи конгреса – никой не сменя ръководството на старта на предизборната кампания. Изглежда демаршът ѝ за връщането на хартиения вот е опит сама и с апломб да напусне доскорошните си съюзници, за които и без това е вече нежелана – от ДБ заради оръжието за Украйна и Ф-16, от ПП – защото все повече завземат „запазената“ за социалистите социална тематика.

ГЕРБ настъпва същата мотика

ГЕРБ настъпи същата мотика от лятото, когато свали кабинета „Петков“ и осигури максимална мобилизация на избирателите на ПП и ДБ, като окончателно ги обвърза плътно, въпреки задълбочаващите се различия между тях. Вместо както тогава, така и сега да разчита на ерозията на ПП като една неопитна и още неструктурирана формация, партията на  Борисов сама вдига кондицията ѝ. Още повече, че на Кирил Петков и Асен Василев явно много им се ходи на избори, иначе щяха да покажат поне малко ищах за втория мандат, огласявайки формула за власт.  

Политическото разделение, издълбано докрай от „хартиената коалиция„, прави вече почти невъзможен и третия мандат. Румен Радев едва ли за четвърти път ще го връчи на БСП, а и тя вече не го иска, защото няма кой да я подкрепи. Затова Нинова побърза предварително да оправдае „загубата“, като разкритикува президента, че е срещу партиите веднага след конфронтационната му среща с ДБ.

ДБ не може да реализира трети мандат, без „хартиената коалиция“ да направи сериозни отстъпки по ключови въпроси като съдебната реформа и позиционирането срещу Русия. Дори това да е правителство, в което ГЕРБ, БСП и ДПС не участват, ще е нужно да сложат подписи под споразумение за парламентарна подкрепа, включващо определени политики, равносилни на „рязане на опашки„.

Стефан Янев като протеже на президента, бивш негов двукратен служебен премиер, също е почти невъзможен призьор на третия мандат – ще  затвърди задълбочаващото се усещане за еднолична власт на Радев. А и нито Янев (ако остане депутат), нито пък някой в групата му (ако пак стане премиер) притежава елементарен опит да удържа парламентарна подкрепа от толкова разнолики партии, дори да са само в евроатлантически формат.

ДПС, която преди 30 години бе злощастен мандатоносител на кабинет „Беров„, още преди да вземе третия мандат би се препънала в прозвището „Беров-2„.

Ще можем ли да започнем „на чисто“?

Остава битката за изборните правила – ДБ и ПП да се борят да спасят  Изборния кодекс от тотално изтърбушване, а от „хартиената коалиция“ да поотстъпят „в името на диалогичността„. И при „мазния протокол„, който се задава на следващия вот, заедно с хазартното очакване за решително  друга разстановка на парламентарните сили, да се състави управление „на чисто„, без тежките котви от 48-ия парламент.