Байганьовщина
Съвкупността от начини, по които един индивид или социална група действат, мислят, усещат и възприемат света в зависимост от традициите, културата и социалните структури на дадено общество, се нарича манталитет, в конкретната тема става въпрос за българския, “байганьовски” манталитет.
Този манталитет е характерен със своята грандомания, биене в гърдите – “вижте ни кои сме”. Хората, които живеят по този начин, имат оправдание за всичко. Още преди да им кажеш нещо, те вече имат отговор. Те винаги са прави, никога не грешат, те са най-къдърните и най-добрите. Но най–важното е, че срещу тях има винаги “заговор”. Винаги ми се е искало да кажа на тези хора, че това не е така и е крайно време да се напаснат на съвремието и да се научат, че единственото нещо, за което би трябвало да ги е грижа, е тяхната “паница”, тяхното семейство и близки хора и нищо повече. Всичко друго е периферия, която се фокусира само и единствено при пряко нараняване на личните интереси. Бъдете малко повече професионалисти, не само в професионално, но и в лично отношение.
Най–тъжното от всичко е, че това е един робски манталитет. Това самоопределяне като роби ще съществува още много дълго време, защото хората не се променят от раз. Робуват на предразсъдъци, на суеверия, на хорското мнение, общо взето на всичко.
Всеки българин долу-горе знае каква част от ежедневието му заема лошата страна на българския манталитет. Тази страна лично на мен не ми пасва. В това динамично време, в което се намира обединяваща се Европа, този манталитет и начин на действие трябва да се изкоренят. В момента говоря глобално, не визирам отделни слоеве на обществото и за съжаление, хората които разсъждават по нов, модерен, “европейски начин”, са много малко.
Манталитетът, за който говоря, е спирачка за развитието. И въпреки, че в България с него е по-лесно да се “оправиш”, да оцелееш, аз не искам да е така.
Понякога се случва да дискутираме тази тема с приятели и обикновено се стига до две главни обяснения – турското робство и комунизма. Но аз не се задоволявам с тези обяснения. Иначе как да си обясня, че в 21 век, сме избрали да ни управляват бившите комунисти и партията на българските турци. Мазохизъм ли е това?
По-скоро НЕ. Това, според мен, е нездравословна смесица от комунистически манталитет и необуздан капитализъм. Този процес далеч не е завършил и има сериозни основания за съмнения в способността и волята не само на хората, но и на правителството, за истинска промяна. Мисля, че е необходимо ясно да се разбере, че провеждането на подобни реформи и промени не е въпрос на действия само на отделни личности. И тук много държа да напомня за старата българска поговорка, че “рибата мирише винаги от главата”.