Защо Кристо напусна България

Christo Vladimirov Javacheff 31 may 2020 - 84 years old Christo Vladimirov Javacheff 31 may 2020 - 84 years old

Защо Кристо напусна България

Повече не издържам” – пише Кристо в писмо, след като през 1956 напуска България. В комунистическата си родина той се е чувствал контролиран и несвободен. И е виждал само един изход: бягство. Днес той щеше да навърши 85.

Габрово – град в сърцето на България, чийто жители са известни със своя нестандартен хумор, остроумие и пестеливост. В този 60-хиляден български град на 13 юни 1935 година е роден Христо Владимиров Явашев. Семейството му е 5-членно – има три деца, все момчета. Още в детските си години Христо открива изкуството – благодарение на майка си.

Цвета Димитрова, която преди да роди трите си деца работи като секретарка в Художествената академия в София, поддържа контакти в артистичните среди на България. „Културни дейци по онова време идваха редовно вкъщи“, спомня си братът на Христо – Анани Явашев. Той и Христо тогава изнасяли представления пред гостите.

Семейството получавало много подаръци от известни хора на културата и изкуството. Голяма част от тези предмети са загубени безвъзвратно при множеството пренасяния на семейството, или били одържавени след идването на комунистите на власт.

Живот в бягство

Историята на семейство Явашеви е история на едно постоянно бягство. На 18 март 1913 година, след убийството на гръцкия крал в Солун, България се оказва във война със Сърбия, Черна гора, Турция, Румъния и Гърция. Живеещите в Солун българи са прокудени. Явашеви са заподозрени за съучастие в атентата, тъй като дядото на Христо бил богат човек с голям имот, в който често се събирали хора на изкуството. Дядото е задържан, но бабата и майката на Христо успяват в последния момент да избягат от Солун в България.

Тримата братя в семейството преживяват много тежко арестуването на баща им, който бил известен инженер. Той става жертва на чистката срещу интелигенцията в страната, извършена след навлизането през 1944 година на Червената армия в България. Само за 4 месеца са избити 30 хиляди души в страната – заради съпротива срещу новата комунистическа власт. Бащата на Христо е хвърлен в затвора, откъдето години по-късно излиза, но е рухнал и напълно съсипан човек.

Докато бащата е в затвора, майката на Христо се бори за оцеляване: по разказите на Анани Явашев, тя е била принудена да продава даже и от покъщнината, за да осигури прехраната на децата си.

Да ходиш по вода – В кината в България от 20-и декември!

WALKING ON WATER – Режисьор: Андрей Паунов"Да ходиш по вода" разказва за световноизвестния артист Кристо (роден в България, откъдето е и режисьорът Андрей Паунов) и неговото приключение, наречено „Плаващите кейове“. Идеята за този проект се ражда още през 1970 г. в артистичното съзнание на Кристо и неговата жена и партньорка Жан-Клод. През 2016 г., 7 години след смъртта на Жан-Клод, този изумителен шедьовър, който позволява на посетителите да ходят по вода чрез свързани полиетиленови кубове, обвити в ярък жълто-оранжев цвят, най-после става реалност. Проектът е осъществен в езерото Изео, намиращо се в подножието на Алпите, а изборът на локация е само първата крачка в този комплексен процес.Да ходиш по вода ни дава възможност да погледнем какво се случва при организирането на такава мащабна арт продукция и какъв темперамент е нужен, за да станеш свидетел на нещо, близко до истинско чудо.Christo and Jeanne-Claude Official

Slået op af град София i Mandag den 8. juni 2020

“Повече не издържам”

Точно тези моменти се запечатват дълбоко в съзнанието на подрастващия Христо, които по-късно го отчуждават силно от родината му. След като завършва средното си образование, през 1952 година той записва Художествената академия в София, където следва до 1956 година. Но това изкуство, направлявано изцяло от държавата и показващо щастливи селяни, богати реколти, държавни ръководители, социалистическото величие и превъзходство не било изкуството на Христо. През 1956 година той заминава за Прага, където живее чичо му. Там той рисува картини, за да преживява някак.

В едно писмо до брат си Анани той пише: „Повече не издържам. Няма никакъв смисъл да се срещам с хора, които цели четири години (в Художествената академия в София, б.ред.) така и не ме разбраха; хора-егоисти, които ме унижават и си въобразяват, че само те разбират от изкуство. Изкуство, което е долна лъжа и цинична безсмислица – това изобщо не може да бъде никакво изкуство. Аз съм художник и искам да правя изкуство, което в България се оказа невъзможно.”

В Прага се усещал западният полъх, писал още той на брат си, но Христо не останал дълго в Прага. Там той се сближил с група лекари, които също се готвели за бягство. Заедно те подкупили един митничар, който в един студен януарски ден на 1957 година ги скрил в един пломбиран товарен вагон. През цялото време Христо се страхувал да не бъдат издадени и си отдъхнал чак когато стигнали във Виена. Там му помогнал един приятел на баща му. Така Христо станал Кристо – художник на свободна практика.

В досието но Христо, водено от българската Държавна сигурност, след неговото бягство е записано следното: „Няма да бъде завеждано съдебно дело, защото не притежава никакви материални ценности в страната.” Никой не говорил за бягството на Христо – нито колегите му от Художествената академия, нито в неговото семейство. „Хората се страхуваха да говорят за това“, спомня си брат му Анани.

лед като Кристо и съпругата му Жан-Клод през 1985 година опаковат моста Пон Ньоф в Париж, българската общественост почти не научава за това. Само в досието му в ДС е добавена една кратка отметка от кореспондентката на БТА тогава с гриф „За вътрешно ползване“.

Документалния филм на Тома Томов "Кристо на 75"

Кой е този, който може да забрани на майката да види сина си? Коя е тази сила, система, идеология? Дори всичко друго да свидетелства в нейна полза, само този грях да е сторен, той крещи срещу нея. Успелият навън, а неуспелият още повече, винаги е блудният син, напуснал дома, майка си и баща си. А опитвали ли сме се да влезем в нощите на този, който живее далеч от дома, майка си и баща си? Уверявам ви, не е лесно. Знаете ли, че когато разрешават на майката на Кристо да види сина си…Нека спрем по средата на това изречение – разрешават. Кой е този, който може да забрани на майката да види сина си? Коя е тази сила, система, идеология? Дори всичко друго да свидетелства в нейна полза, само този грях да е сторен, той крещи срещу такава система. А такава е съдбата на всеки напуснал по онова време. Вижте писмата на Георги Марков до майка му и баща му. Вижте всяка една лична история на емигрант, невъзвращенец, вижте писмата на техните родители, които трябва унизително и по правило неуспешно да измолят от властта среща със сина си или дъщеря си.Оставаш българин където и да сиНо да довърша изречението. Когато най-сетне пускат (още един глагол за размисъл) майката на Кристо да го посети, първото, което той прави, е да ѝ осигури лекар, правят ѝ прегледи, необходима операция и пр. Няма друго, което един емигрирал син да иска повече от живота и здравето на майка си.Успелият навън е изменник на родината. Но не е ли родината тази, която първа е изменила на него? Ако ти е отнела правото на живот по човешки, правото на свобода, правото на пътуване и завръщане, правото на… Кой на кого е изменил? Човешкото не е ли отпреди системата? Не казва ли Ботев в писмото до брата Драсов: "защото преди сичко трябва да сме човеци, а после вече българи и патриоти".Успелият навън или неуспелият навън, няма никакво значение, живеещият навън не е повече българин и се срамува да се нарече такъв. Още една неистина. Защото оставаш българин където и да си. Кристо казва навсякъде в интервютата си, че идва от България. Навсякъде днес пишат „роденият в България". За света е важно откъде идваш. Всички успели навън българи, които съм срещал, ги знаят като българи.Когато почина Кристо, получих много лично писмо от моя позната, американка, професор по биология от Калифорния. Без да съм бил близък с Кристо, получих думи на съчувствие от нея по повод смъртта му поради единствената причина, че съм българин, а тя други не познаваше. И това беше повод да ми разкаже един личен спомен. Отишла в Ню Йорк през 2005 на смъртното легло на баща си (човек може да е разделен от родителите си дори да е в една страна с тях). Баща ѝ бил голям почитател на Кристо, следял всичко още от ранния му период. Вечерта, когато баща ѝ си отишъл, завалял онзи внезапен сняг, който покрил Сентрал парк с оранжево греещите Порти на Кристо. Тя отишла в 6 сутринта и се разхождала под тях в абсолютно празния парк с чувството, че това е последният подарък от баща ѝ. Такива лични неща оставя голямото изкуство. Винаги е лично.Кристо и историята на светаНе съм имал шанс да видя Портите в Сентрал парк, но когато излезе първата ми книжка на английски, „Естествен роман", беше същата 2005. И първият отзив за нея в нюйоркския „Вилидж войс" я сравняваше именно с Портите на Кристо при вятър. Само това запомних и бях най-щастливият човек, единствено поради сравнението. Така без да подозира, а може би е подозирал и знаел, Кристо е влязъл в много лични истории. Влязъл е в личната история на света. Само това остава накрая и то е най-важното, то е истинският успех.Всъщност много хора тук, в България, ценят и обичат Кристо – това се вижда. Не може да се види само от институциите – и то на фона на прощалните думи за него от френския президент Макрон и германския Щайнмайер. Онези у нас, които изпитват известна неприязън, лека омраза или завист, вероятно също го ценят. Просто това е нашият начин на признание. Някога Синатра пееше за Ню Йорк, че ако успееш там, успял си навсякъде. Можем само да добавим: ако те намразят в родината, успял си и в нея.Лек път на Кристо и леки порти при вятър.STATEMENT ON CHRISTOMay 31, 2020Artist Christo Vladimirov Javacheff, known as Christo, passed away of natural causes today, on May 31, 2020, at his home in New York City. He was 84 years old.Statement from Christo's office: "Christo lived his life to the fullest, not only dreaming up what seemed impossible but realizing it. Christo and Jeanne-Claude's artwork brought people together in shared experiences across the globe, and their work lives on in our hearts and memories.Christo and Jeanne-Claude have always made clear that their artworks in progress be continued after their deaths. Per Christo’s wishes, 'L'Arc de Triomphe, Wrapped' in Paris, France, is still on track for September 18 – October 3, 2021."Christo was born on June 13, 1935 in Gabrovo, Bulgaria. He left Bulgaria in 1957, first to Prague, Czechoslovakia, and then escaped to Vienna, Austria, then moved to Geneva, Switzerland. In 1958, Christo went to Paris, where he met Jeanne-Claude Denat de Guillebon, not only his wife but life partner in the creation of monumental environmental works of art. Jeanne-Claude passed away on November 18, 2009. Christo lived in New York City for 56 years.From early wrapped objects to monumental outdoor projects, Christo and Jeanne-Claude's artwork transcended the traditional bounds of painting, sculpture and architecture. Some of their work included Wrapped Coast, Little Bay in Sydney, Australia (1968-69), Valley Curtain in Colorado (1970-72), Running Fence in California (1972-76), Surrounded Islands in Miami (1980-83), The Pont Neuf Wrapped in Paris (1975-85), The Umbrellas in Japan and California (1984-91), Wrapped Reichstag in Berlin (1972-95), The Gates in New York’s Central Park (1979-2005), The Floating Piers at Italy's Lake Iseo (2014-16), and The London Mastaba on London's Serpentine Lake (2016-18).Christo's temporary work of art in Paris, France, titled L'Arc de Triomphe, Wrapped (Project for Paris, Place de l'Étoile), is scheduled for September 18-October 3, 2021. Additionally, a major exhibition at the Centre Georges Pompidou about Christo and Jeanne-Claude's work and time in Paris will be on view this year, from July 1-October 19, 2020.In a 1958 letter Christo wrote, 'Beauty, science and art will always triumph.' We hold those words closely today.

Slået op af град София i Lørdag den 6. juni 2020

Не е чувствал България като своя родина

Четвърт век изминават, преди да падне комунистическият режим и в родината му отново да се заговори за Христо. Самият той рядко е говорил за годините, прекарани в България, и дори с огромно нежелание е разговарял на родния си език – ако въобще. Събитията в неговото детство и невъзможността да погребе родителите си го карат да забрави за родината си. Която той и не е чувствал като своя родина.  

Смъртта го застигна в неговата родина по избор – Ню Йорк, където той почина на 84-годишна възраст. Днес Кристо щеше да навърши 85 години.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.