Защо IT в България имат толкова високи заплати?

Защо IT в България имат толкова високи заплати? Защо IT в България имат толкова високи заплати?

3-4 хиляди лева заплата: много ли печелят компютърните специалисти в България?

Защо компютърните специалисти в България имат толкова високи заплати? Трябва ли програмистите, а и чуждите фирми, които ползват български експерти, да плащат прогресивен данък? Мнение на експерта Божидар Божанов.

Божидар Божанов: Българските компютърни специалисти са силно търсени, високо ценени и високо платени, казва за ДВ Божидар Божанов, основател и управител на стартиращата компания Logsentinel, работеща в областта на информационната сигурност. Търсенето на IT специалисти е високо навсякъде по света, а България не прави изключение. В световен мащаб търсенето на такива специалисти надвишава значително предлагането, а в случая с България още един допълнителен фактор е от съществено значение: заплатите са по-ниски, а в същото време страната е членка на ЕС. Това прави аутсорсването (изнасянето на производства и услуги – б.ред.) в България много привлекателно и по-малко рисково, отколкото да речем в една Албания или Индия. А българските експерти са на световно ниво, уверява Божанов. 

Същевременно те са и едни от най-добре платените специалисти въобще. Заплата от порядъка на 3-4 хиляди лева, колкото получава един компютърен специалист, изглежда ли адекватна в българските условия?

Божидар Божанов: Дори бих казал, че 3-4 хиляди лева не са много. Заплатите на един старши-експерт в сектора – преди данъци и осигуровки – са понякога два пъти по-високи. Дали това е адекватно в българските условия – така е преценил пазарът. Ако на работодателя му е изгодно да плаща такива заплати, и въпреки това да реализира печалба от свършената работа, значи заплащането е адекватно.

Винаги ще има хора, които ще кажат, че не работят по-малко, пък са по-ниско платени. Със сигурност работата на полето е по-изморителна, отколкото работата пред компютъра – чисто физически. Но тук въпросът опира до това не колко усилия си хвърлил, а колко високо е оценено това усилие от пазара. И тъй като дигиталните умения за разработването и поддръжката на софтуер в момента се търсят много, това им вдига цената. 

Българските компютърни специалисти масово работели за чужди компаниикоето водело до “интелектуално обезкървяване на нацията” – твърди една публикация във в-к “Дума“, която силно се коментира в социалните мрежиВие как гледате на това обвинение?

Божидар Божанов: Съвсем не съм съгласен с тази теза. Хората, които работят за чуждестранните компании, остават да работят в България.

Тоест, те си остават тук, а това, че някой друг използва продукта на техния интелектуален труд, не означава, че нацията се обезкървява интелектуално.

Бих обърнал внимание и на един друг ефект: след като толкова години вече чужди компании аутсорсват в България, а български експерти се учат – не само на чисто технически и организационни неща, но и как да се реализират по-добре на пазара – самите те след това създават фирми и заетост.

Аз съм пример за това – след като дълго време работех за чуждестранни компании, след това създадох българска компания. С това искам да кажа, че ефектът дори е точно обратният на обезкървяване на нацията.

Критиците дори стигат още по-далеч: предлагат да се въведе специален данък за програмисти и чуждите фирми, работещи в сектора.

Божидар Божанов: Това е въпрос на данъчна политика. Аз по принцип съм против усложняването на данъчния процес. В момента данъкът е 10 процента, и ако се дават примерно 6 хиляди лева заплата, се начисляват данъци върху тези 6 хиляди лева, а не по-малко. Това означава, че в сектора все пак се плащат по-високи данъци. Дали да има прогресивен данък или не, дали да има таван на осигуровките – това е отделен въпрос, около който може да се дискутира, а не дали да облагаме с данъци една или друга конкретна професия, защото в това няма никакъв смисъл.

Накрая: пример ли е IT секторът с неговите успехи и за други браншове в икономиката? Правят ли бизнесът и държавата достатъчно? 

Божидар Божанов: Може би държавата трябва да се запита в кои други сектори, освен IT, би се появило такова търсене през следващите 10-15 години, и да насочи усилията си – като образование и обучение – именно към тези области. Може би е редно държавата да започне да обучава повече такива експерти, а не да събира повече данъци от съществуващите. Нека направи нещо, за да има повече такива специалисти, от които да събира данъци.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.