Загуба на културен капитал

Загуба на културен капитал Загуба на културен капитал

Загуба на културен капитал.

Това ли искаме: да унищожим ценен български капитал? За полицаите има пари, а за музикантите от БНР – не. Но нищо не е загубено – истинският разцвет на българската култура тепърва предстои, пише иронично Ал. Кьосев по повод пазарната ликвидация на ценен културен капитал.

Преди няколко месеца полицаите стачкуваха заради ниските си заплати и премиерът лично са ангажира да увеличи парите им със скромната сума от 100 милиона. Преди няколко дена музикантите от БНР стачкуваха заради далеч по-ниските си заплати, а сумата, изчислена като увеличение от синдикатите и поискана с протести под прозорците на Министерския съвет, беше около 1 милион лева. Отговорът на правителството беше, че бюджетът е закон и не може да се мени „хей така“. Вместо увеличение, музикантите получиха обещание да ги обособят от радиото в самостоятелен институт на делегиран бюджет.

Планът да бъдат откъснати три оркестъра и два хора от структурата на БНР беше аргументиран по обичайния начин: свръх-разрастването на културните тела, синекури и интелигентни хрантутници, била наследство от соца, цялата тая работа трябвало най-накрая да се прекрати и да мине на здравословен „пазарен“ принцип. Т.е.  даваш им там едни пари, да се самоуправляват и доиздържат в пазарни условия. И повече не се занимаваш с тях – да оцеляват.

Стратегически културни функции

ози аргумент винаги е бил псевдо-пазарен и антикултурен, но в случая с оркестрите е особено вреден. Той пренебрегва факта, че във всички страни от ЕС, и дори във всички страни от Западните Балкани,  към националните медии има оркестри, които изпълняват стратегически културни функции.

В Германия радиооркестри поддържа всяка отделна федерална провинция, а към Сръбските национални радио и телевизия има цели седем музикални формации. Почти същото важи за Испания, Португалия, Франция, Италия – т.е. това са наистина национално-стратегически културни институти. Те извършват концертна и звукозаписна дейност, с която обслужват текущо медиите, обикновено са световно известни и им гостуват прочути диригенти, певци и  инструменталисти. Но това не е всичко. Те имат и друга ключова задача: да подкрепят и развиват националната музика, авторска и фолклорна, да изпълняват и записват композиции на национални композитори. 

Предложението да се обособи самостоятелен институт на делегиран бюджет е рисково, дори опасно. Не само, защото делегираните бюджети водят до тотална комерсиализация на културните политики, а тя влече след себе си диктат на масовия вкус (това го усетихме по репертоара на вече делегираните театри). Според специалистите, подобно „автономизиране“ ще доведе до това, че музикалните формации към БНР ще изпаднат от управленските приоритети на радио-институцията, което ражда несигурност. Вече, казват музикантите, ще бъдем навлеци, външни тела. Няма да имат пряк достъп до добре оборудвана зала, а всички договори с външни институции – например със зала „България“ – също ще трябва бъдат преразгледани.

Загуба на културен капитал

Има обаче и още нещо далеч по-важно: в ситуацията на риск, неизвестност и ниски заплати, настоящето текучество ще се усили и тези ансамбли може и да не просъществуват. Така ще се разпадне една създавана десетилетия концентрация на музикално майсторство, професионализъм и експертиза, на екипна оркестрантска работа. А това няма как да бъде възстановено – разпаднал се оркестър не може да бъде „възроден“. Ще бъде загубен национален културен капитал.

Цялата тази работа е само пример за провала на културните политики в ерата на Вежди Рашидов и неговите следовници. Тя ще бъде запомнена с „пазарната“ комерсиализация на театри и ликвидацията на оркестри в страната (от 35 на 15), за сметка на което България беше задръстена от гробове на вампири, таласъми и русалки, от бутафорни крепости, „реставрирани“ с европейски пари, които никой не посещава, защото няма добри пътища до тях. 

Ерата “Рашидов” ще бъде запомнена и с катастрофално остарялата музейна политика, със зле изпълнената консервация на руините в Ларгото на София, с грандомански изложби в Париж и български “Лувъри” – за сметка на недофинансиране на библиотеки и читалища и пълна липса на политика в областта на книгата, четенето и книгоиздаването. С неспазеното обещание бюджетният дял за култура да достигне до 1% – в предизборната си платформа ГЕРБ изрично се ангажира с това и после тихичко забрави обещанието си.

„Сапунени мехури, хляб и рози“

Нещата продължават при наследника на Рашидов – министъра на културата Боил Банов. Културната програма на европредседателството започна със скандали и съмнения за корупционни схеми около ремонта на НДК, продължи със сенчест конкурс за културните проекти, представящи България, който беше обявен за невъзможно кратък срок. А избраните проекти предизвикаха нов скандал, защото представяха българската култура по начин, който породи насмешки сред експертите в културния сектор: една журналистка ги нарече “Сапунени мехури, хляб и рози”. На официалната среща на министър Банов с културните министри от АСЕМ се размениха общи, пожелателни фрази, но затова пък България заяви намерението си да интегрира Китай (!) към културния диалог и европейските ценности. Всъщност не беше обсъден нито един същински проблем: нито отсъстващата „културна душа“ на Европа, нито нарастващият евроскептицизъм, атаката срещу европейските ценности или надигащата се национал-популистка  вълна.

Наскоро министър Банов обяви последното си намерение. Както можеше да се очаква, то е насочено към областта, която най-много възбужда българските култур-администратори: строителство, инвестиции и културно наследство. Трябва да се преразгледа статутът на паметници на културата с досега временен и неизяснен  статут, които чакат да им се каже дали са паметници или не вече от няколко десетилетия. И как ли да го дочакат, след като експертният състав на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) беше сведен от 1000 на 40 специалисти! Обектите, които ще бъдат преразгледани, са цифром и словом 25.000!  Можем само да се досещаме за далаверата, която дебне зад тази  цифра…

Но надеждата ни за българската култура е другаде. След като на полицаите им увеличиха заплатите (а те, знаете, заедно с охранителите са много, твърде много), тези мъже най-накрая ще имат пари за театър и опера: със сигурност ще напълнят залите, ще спасят положението. А библиотеките от своя страна вече закупуват поне по стотина бройки от най-новото издание на „Винету“, правят оборот. Като цяло културата консумира все повече рози за килими, сапунени мехури за впечатляване на ЕС, стиропор за крепости… Така че нищо не е загубено, истинското пазарно битие на българската култура предстои. 

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.