За НАП и отпуската на Галя Димитрова

Галя Димитрова Галя Димитрова

За НАП и отпуската на Галя Димитрова

Или как се върнахме в комунизма. Цялата държава беше хакната. Но шефката на НАП Галя Димитрова не прекъсна отпуската си. Петър Чолаков коментира нейното решение и препраща към чиновническия модел от преди 1989 година, който е жив и днес.

Изпълнителният директор на Националната агенция по приходите (НАП) Галя Димитрова не прекъсна отпуската си, след като стана ясно, че данните на над 4 милиона българи “са изтекли” в интернет. Това било “тежко, но много добре обмислено” решение, каза самата тя. Шефката на НАП аргументира отсъствието си с “важна и изключително отговорна лична причина“. Според нея е необходимо “човек да е отговорен не само в професионален, но и в личен план“.

Ще си позволя да не се съглася с г-жа Димитрова. Решението, а още по-малко реакцията ѝ на поставените въпроси не бяха добре обмислени. Когато става дума за хакването на цялата държава и за разкриването на лични данни, които според експертите, са по-ценни от кредитни карти, ръководителят на “протеклата” агенция трябва да бъде на “висотата на положението“. Да бъде на своя пост.

Не изключвам г-жа Димитрова наистина да е имала личен ангажимент. Но тя не си направи труда да уточни какъв е той, а ситуацията в НАП очевидно е извънредна. Не помагат особено и уверенията на изпълнителния директор, че “поддържала дистанционно връзка със своя екип и заедно взимали решенията“. Накратко, поведението на г-жа Димитрова може да бъде определено с думи като безочие, безтактност и наглост.

Какво ще последва?

Снишаването“, докато “бурята” попремине, е обичайна практика. Проявите на малодушие, естествено, далеч не спохождат само злощастната държавна администрация. Това е човешка черта. Среща се навсякъде, дори в частния сектор. Разликата, разбира се, е в това, че в една частна фирма е почти изключено скатаването да ти се размине или да остане незабелязано. Друго е, когато ползваш политически протекции.

Не искам да кажа, че последици за ръководителката на НАП няма да има. Нито пък намеквам, че някой я пази – нямам данни за това. Не изключвам да видим поредната серия от оставки. Ще гръмнат няколко бушона. Нещо ще припламне, ще изгори (вероятно на ужким) за пред публиката. Важното е друго: схемата ще се запази.

Да не пропускаме и че премиерът Бойко Борисов също “се покри” в началото на “НАП-лийкс“. А първият му “култов” коментар беше, че хакерът е “уникален мозък“, атестат за “качеството на образованието” и “истински вълшебник“. После дойде обратът.

Кучето скача според тоягата” – гласи една хубава българска поговорка. Колко от нас са готови активно да отстояват интересите си, когато са накърнени? Тук не говоря за събития от голям политически магнитуд, за протестите, породени от “Виденовата зима“, за назначаването на г-н Пеевски за шеф на ДАНС, сегашното “състезание” с един кон за главен прокурор и др. Става дума за малките, “дребни” злини и неправди, които всички изпитваме понякога на гърба си.

Да поговорим за “малките камъчета“. Колко от българите са готови да си потърсят правата, когато в личен план се сблъскат с арогантността, некомпетентността или покъртителния мързел на чиновниците? Струва ми се, че за 30 години “демокрация” така и не се научихме, че понякога е по-добре да се съпротивляваме, вместо да се каляваме в стоицизъм. Да се съпротивляваме дори и срещу “малките камъчета” в обувките. Защото пасивността подхранва наглостта.

Другата страна на медала е, че има безчет случаи, в които самата организация, чрез която са предоставяни съответните “услуги” на гражданите, е на трагикомично, допотопно ниво. Тук и добросъвестността на обикновените служители, тогава, когато я има, не може да помогне. Да споменавам ли, например, митичните тетрадки, в които се записват и “издирват” получателите на колетни пратки в софийската Централна поща? Да, там “базата данни” в края на второто десетилетие на 21 век е основно на хартиен носител.

“Електронно управление” ли казахте? 

Моя близка тази година си поднови паспорта. В паспортната служба, в препълненото помещение в РПУ-то, хората попълваха заявленията си натъпкани един до друг, често направо “на колянце“. По стар български обичай. Каква “тайна” на личните данни? Още по-голям е хаосът в паспортното на бул. “Мария Луиза” в столицата (Отдел “Български документи за самоличност“, СДВР). Там е същинска вавилонска кула; нагъчкани като сардели в кутия, българи и чужденци пишат и бришат… Можем само да си представим какъв “обмен” на лични данни тече. Така че слабо защитените файлове, съхранявани в НАП, са, простете за клишето, само върха на айсберга.

Известно е предупреждението на германския социолог Макс Вебер (1864-1920) за опасностите, които крие господството на чиновниците (Beamtenherrschaft) в модерната “рационално организирана” държава. Бих допълнил, че това господство е особено вредоносно, когато формалните правила, на които то би трябвало да се основава, целенасочено не се спазват. Бюрокрацията не се “рекрутира” чрез прозрачни конкурси, а “техническата превъзходност и компетентност” на чиновника са последното, което има значение. В България най-важните качества на зъбчатото колелце в бюрократичната йерархия са партийната принадлежност, послушание и лоялност. Безцеремонната власт на чиновника се разгръща под ласкавия, насърчителен поглед на партийните функционери в една фактическа “водаческа демокрация” (Führerdemokratie).

Моделът от комунизма достига нови висоти

Казано, полу на шега, това е класически, неписан “Димитровски” принцип. Корените му са в машинарията на бившия режим. Преди 1989 чиновникът в България бе инструмент за осъществяването на тоталното господство на Партията. В интерес на върхушката никога не е било бюрократът да “служи” на гражданите. Точно обратното. Той раболепно обгрижва върха на партийната пирамида, способства за увековечаването на номенклатурата, мачкайки “молителите“. Този модел се запази и след т.нар. демократични промени. След което достигна нови висоти при популацията на “калинките“.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.