Какво общо има Париж с герба на София?

Расте, но не старее герба на София Расте, но не старее герба на София

Какво общо има Париж с герба на София. Гербът е изработен и утвърден през далечната 1900 г.

Световното изложение в Париж е дало много на света. На този прословут панаир френската столица дължи днешния си символ, а българската столица – своя герб. Айфеловата кула е издигната именно като входна арка за изложението през 1889 г. След още 11 години Световното изложение в Париж става повод и за раждането на герба на София.

Историята започва от кабинета на столичния кмет Христо Попов през 1900 г. с една телеграма от Париж, изискваща образец от герба на София, за да бъде окачен в тържествената зала на Всемирното изложение. Българската столица обаче няма герб. Градоначалникът Попов спешно събира в канцеларията си директорите на Рисувателното училище и на Народния музей – Иван Мърквичка и Вацлав Добруски.

На срещата присъства и един от най-талантливите ученици на Мърквичка – 25-годишният Харалампи Тачев. Именно на него е поставена задачата да изработи герба.

5 minutes Sofia - The Coat of Arms of Sofia

Замисълът на герба е разкрит в спомените на Тачев: “Установих формата на щита и го разделих на четири полета, като в горните две сложих сюжети, изказващи името на града, а отдолу други характерни сюжети.“

На шефското място, както той самият се изразява, е профилът на римската императрица Юлия Домна. В народното съзнание тя се е превърнала в богинята – покровителка на града Улпия Сердика. Защитница срещу нашественици и природни бедствия.

До нея е поставен друг символ от древността – църквата “Света София“. Издигнат през IV век на най-високия хълм по онова време, храмът е за прослава на Божията Премъдрост. Светиня навеки свързана с българската столица и съвременното й име.

В долното дясно поле Тачев поставя стилизиран образ на планината Витоша – вековен свидетел на историческите събития, белязали раждането и възхода на града. В левия ъгъл има сюжет от древна монета, изобразяваща статуя на Аполон Медикус под златен балдахин. Този елемент трябва да напомня за лековитите минерални извори край София и първопричината за възникването на първото селище в района.

Лъвът, който художникът добавя в центъра на герба, е копиран от медальон, открит във Велико Търново. Той е символната връзка, приемствеността между старопрестолния град и младата столица.

Цветният щит с петте композиции е увенчан със зидова корона, каквато имат право да носят само градските гербове.

Княз Фердинанд много харесва герба и го утвърждава. Княжеският указ е подписан на 29 април 1900 г. и така гербът на София гордо представя българската столица на Всемирното изложение.

Популярният и до днес девиз “Расте, но не старее” е добавен 11 години по-късно по предложение на тогавашният помощник-кмета Ради Радев.

През 1928 г. от двете страни на щита са сложени лаврови клонки.

През годините на социализма елементите са стилизирани, цветовете променени, а най-отгоре се появява и петолъчка.

Историята завършва отново в кабинета на столичния градоначалник. Датата е 7 ноември 1991 г., а кмет на София по това време е Александър Янчулев. Той подписва заповед официалният герб на града да бъде възстановен във вида му от 1928 г.

Източник: 5 минути София

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.