Войната в България продължава: какво показа смъртта на Милен Цветков

† Милен Цветков † Милен Цветков

Войната в България продължава: какво показа смъртта на Милен Цветков

В Европа задължителното лечение при доказана употреба на наркотици е факт, но в България не е. И трагедиите, като тази с Милен Цветков, си продължават. Няма съдия в мача между наркоманите и обществото. Има само жертви.

Дълбоко символична е смъртта, застигнала  Милен Цветков. Той беше от малкото журналисти, които опитваха да погледнат и отвъд стената, издигната от осъдително бездействие и неразбиране. В крайна сметка го уби това, срещу което говореше. Стана случайно, но това не отменя съдбовната символика.

Не е случайно обаче, че преди година двама бащи убиха децата си – наркомани. И двамата бащи се отърваха с леки присъди. И двамата са полагали години наред грижи, имали са тревоги, правили са опити да постигнат някаква промяна. И двамата не са знаели къде да потърсят помощ. А и е едва лиса щели да я получат. Дори от съда, ако бяха се обърнали към него с молба за принудително лечение. Защото по-често се получава отказ.

Ново видео показва катастрофата с † Милен Цветков

Колко случайно… Разследванията на † Милен Цветков бяха твърде НЕУДОБНИ † Във видеото се вижда как колата на журналиста изхвърча от светофара към центъра на кръстовището до мол "Парадайз".Веднага към него се притичват на помощ пешеходци и шофьори от други автомобили.Спътниците на Кристиан в колата – приятелката му Симона Цветкова и Георги Иванов ще бъдат обвинени за укриване на истина. Двамата са били в джипа по време на катастрофата, но са напуснали местопроизшествието веднага след инцидента.

Slået op af град София i Tirsdag den 21. april 2020

Вниманието е насочено в грешна посока

В момента общественото мнение, а и не само то, слага на една плоскост наркоманите и техните родители и ги съди еднакво строго. Само подобни трагедии поставят във фокуса на вниманието семействата на наркоманите, но този фокус обикновено е твърде изкривен. Какво става с тях в периодите до следващия случай? Ето какво казва една майка на 16-годишно момче, което употребява наркотици:

Синът ми стигна до кома, после издържа „чист” 5 месеца, но отново започна употребата. Имаше две възпитателни дела, които прекратиха с мярка “Поставен под родителски контрол“. Разбира се, аз не се справям с контрола, водя го по комуни, той бяга, водя го по психолози, психиатри – без ефект, без диагноза, без лечение. През февруари открадна ключовете на автомобила ми, и ми свалиха номерата за срок от 6 месеца, без дори да ме уведомят, че синът ми в 4:30 през нощта е с колата ми на магистралата! И понеже той е непълнолетен, сме оставени да агонизираме сами. Вече стигнахме дотам, аз и баба му да подадем декларации до Отдел “Закрила на детето“, че не се справяме и не можем да осигурим контрол и грижа. За да се намеси най-накрая тази държава. Но, нищо такова не се случва. Пишат си докладите, не могат да предложат принудително лечение, защото няма къде. Предполагам, че в крайна сметка ще обвинят мен като родител, че не полагам грижи. Искам да попитам дали може да бъде обвинена държавата, отговорните институции в престъпно бездействие и липса на адекватни грижи и помощ за тези деца? Аз съм съгласна, че като родител нося отговорност, но когато аз търся помощ – няма такава. Никъде!

Да го оставиш да удари дъното

Голямата част от семействата на наркоманите са хора, закъсали финансово, загубили социалните си контакти далеч преди карантината, изтормозени и уплашени. Те живеят в извънредно положение от момента, в който са разбрали, че децата им посягат към дрогата. И както по време на сегашното извънредно положение, наложено от коронавируса, когато всичко нормално се счита за нарушение, така и в тяхното извънредно положение всичко е с обратен знак. След като няма помощ отникъде, остава само едно – да оставиш наркоманът да удари дъното, за да вземе сам решение да се лекува. Това означава да не правиш нищо от това, което в един нормален свят обикновените родители правят за децата си. В извънредното положение на наркотиците – родителите без да искат стават помощници. Даваните пари за закуска отиват за дрога. Така работиш за трафика. Решаваш сам – дали да стои гладно или да не друса. Ами ако започне да продава или да краде? Ако започне да проституира, за да си набави пари? Да му дам ли или да не му дам? Не е лесно, никак не е лесно, но това е ежедневието в хиляди семейства.

Някои от семействата на наркоманите правят най-големите грешки, макар и да са водени от намерението да накарат детето си да се промени. Става дума за хората, които са свикнали да решават проблемите си с пари. Защото ги имат. Те решават, че могат да си купят спокойствие и „нормално” дете по същия начин, по който са придобили други неща. Ето какво разказва майка на наркоман, жена на местен политик :” Купихме му “Мерцедес“, защото обеща да спре. Той не само не спря, ами открадна и пистолета на баща си и сега препуска по магистралата надрусан и въоръжен.” Случаят е отпреди три години.

Може да се предположи, че възпитанието на тези деца е включвало фактора „пари” и преди те да започнат да посягат към дрогата. Истината е, че у нас просто не се случва нищо, което да помогне на семействата. Нищо. Малко изключение прави въвеждането на тестове за наркотици при управление на МПС. На практика ги въведоха преди три години. Лекари от интензивните отделения споделяха, че когато им докарат потрошен в катастрофа младеж, те трябва да се справят и с проявите на абстиненцията.

Катастрофата с Милен Цветков на 19-04-2020 в София

ОТГЛЕЖДАНЕ НА КЕЛЕШИПоредният келеш вчера уби Милен Цветков. Келеш, непостигнал нищо в живота сам, а лежащ на парите на маминка. И тези келеши са новият елит на държавата, или по-скоро на територията.Добре съм запозната с отглеждането на подобни келеши. Синчето на една политичка например си имаше момиче, което да се грижи за него, докато маминка се развяваше по телевизии и политически срещи. Синчето беше научено, че маминка е голямата работа, а всички са му длъжни, защото той има пари, а те нямат. Маминка научи синчето, че то стои над другите, заради рожденното си право. Самата маминка – бивша сервитьорка, си беше повярвала, че е богоизбрана и е родена със сребърна лъжичка, ама не в устата, а на едно друго място, позволило й да се изкатери по стълбите на политиката. Маминка се кланя само на парите и научи същото малкото келешче. Научи синчето си, че дрехите му трябва да са маркови и скъпи. Докато тя се е продавала за 30 лева, а сега цената й е доста по-висока, но същността е същата.Синчето навиква момичето, което се грижи за него и веднъж го чух да казва: "Ти си ми прислужничка, каквото кажа, това ще правиш". Тогава беше на десет години. С възрастта келешът затвържава всичко това. А понеже родителите са СЛУЧАЙНИЦИ, постигнали успехи в леглото, в мафията или просто с безогледното целуване на задници, не осъзнават какво отглеждат. И вместо здравословно възпитание, поставящо ясни правила и граници, наследниците се оставят на прислужници и бавачки и им се втълпява, че тези без пари са нищожества.Няма по-отвратително зло от парвенютата в елита. То май целият ни елит е от самоповярвали си цървули. Отглеждащи келеши, които вземат наркотици, изнасилват, убиват, а маминка и тати се грижат наследникът да не си получи заслуженото възпитание.Интересно защо социалните служби никога не забелязват как се отглеждат малките келешчета. Не им стиска, разбира се. Парица е царица!Ценностната система остава само за все по-намаляващ кръг хора, осъзнаващи, че освен образование и пари, е необходимо да имаш морал, уважение към другите и най-важното – парите да си си изкарал сам. И осъзнаващи колко е важно да внушиш на децата си, че никой не им е длъжен, а те са длъжни да уважават хората. И да спазват правилата.Само че келешите са повече. Те са във властта. Те са на мама и на тати момчетата и момичетата с лъскави джипове, купени от родителите, с които газят прошляците, както те наричат всеки, който не е крал и не тъне в пари.Вчера един келеш уби. Поредното убийство на келеши. Всъщност спомняте ли си някой от тези новобогаташчета дали е лежал в затвора. В килия с още трима, например от махалата. Правилно. Няма и да видите, няма и да чуете. А сега ще бъдем свидетели как ще омаскарят един почтен човек, че той е виновен, а синчето – благородно, сбъркало САМО ТОЗИ ПЪТ и естествено – невинно.Всъщност смятам, че в този случай престъпникът е МАЙКА МУ – една напълно провалила се в родителствтото си женица, която незнайно как има много пари и се смята също за богоизбрана. А всъщност е боклук, направила боклук и детето си!Адвокат Елена Гунчева

Slået op af град София i Tirsdag den 21. april 2020

Защо в България не се случва нищо?

Катастрофи с характеристиките на тази, която отне живота на Милен Цветков, стават непрекъснато. Обикновено загиват приятелите на надрусания шофьор. Загиват и цели компании. Някое село потъне в траур, някои семейства се скриват окончателно, пошуми се из медиите. И толкова.

А тези, които опитват да спасят живота си и живота на блудните си синове, са изправени пред непреодолими пречки. Те търсят помощ от държавата, но тя мълчи. Инкриминирането на еднократната доза преди 14 години трябваше да включва и задължително лечение и контрол. Но не включи. Отнемането на шофьорска книжка заради доказана употреба на наркотици трябваше да включва и задължително лечение и контрол, но не включва. Обществото, толкова сурово спрямо родителите на наркоманите в момента, трябва да разбере, че това, което те искат, е не да оставят децата им да правят каквото им дойде. Напротив. Те искат някой да им помогне в опитите да ги накарат да се променят. И макар в цяла Европа задължителното лечение при доказана употреба е факт, у нас не е. И нещата си продължават. Няма съдия в мача между наркоманите и обществото. Има само жертви.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.