Влизането в Еврозоната се отлага

Коронавирус прибиращите се в България Коронавирус прибиращите се в България

Влизането в Еврозоната се отлага

Прочетено в чуждите медии: Как България се справя с корона-кризата. Ако коронавирус-пандемията се разрасне, положението в българските болници бързо може да стане катастрофално, предупреждават експерти. Ето какво пишат някои немскоезични издания за това как България се справя с кризата.

Миенето на ръцете е един от най-сигурните начини да се предпазим от заразяване с коронавирус. Но за жителите на Перник съветът често да си мием ръцете звучи като подигравка, пише германският журналист Франк Щир. В статия за списание Cicero той разказва как поддържането на лична хигиена в условията на пандемия се оказва предизвикателство за големи групи от българското общество. От една страна – за ромските общности, населяващи бедните квартали в покрайнините на големите градове, а от друга – за жителите на 100-хилядния промишлен град Перник, които вече 5 месеца живеят в условията на тежък воден режим заради празния язовир “Студена“. Заради пандемията с коронавируса на перничани им беше обещано “10 часа течаща вода” дневно, но според много жители на града то не се изпълнява – поне “не винаги и не навсякъде“, уточнява авторът. 

Клишето “най-бедната страна в целия ЕС“, често споменавано за България, се отнася с пълна сила и за нейното здравеопазване, посочва по-нататък Франк Щир. Страната разполага с около 300 болници – сравнително много за 7-милионното ѝ население. Те обаче, и особено пък тези в провинцията, са много лошо оборудвани – материално и като кадри. Най-вече младите лекари и медицински сестри напускат страната в търсене на по-добри условия и по-високо заплащане в чужбина. Това качва средната възраст на медицинските кадри, които остават в България. И ако пандемията от коронавирус се задълбочи, експерти предупреждават, че положението в българските болници може да стане катастрофално, четем още в Cicero.

Ромите са на прицел

Расизъм, погроми и глад” заплашват малцинствата, предупреждава германският Тагесшпигел. Изданието разказва, как в България се отправят обвинения към ромите, работещи в чужбина. Когато са се прибрали от Западна Европа, те били донесли Ковид-19 в страната. “Липсата на дисциплина” сред ромите е повтарящ се рефрен, пише германското издание. Следвайки го, български политици настояват за изолирането на ромските квартали и издигането на контролно-пропускателни пунктове на входовете и изходите им.

Ромите първи изпитаха и ефекта от призива на главния прокурор Иван Гешев за обявяване на “почти военно положение”, пише на свой ред Франк Щир. Ромският квартал в Казанлък е поставен под карантина – подобно на Банско, уточнява той.

От Мека на ски спортове до изолация като в Газа

Ситуацията в Банско от вчера е различна, след като карантинният период изтече. Промени се и общата стратегия на страната за борба с вируса, пише австрийският Фолксблат. Над три милиона теста ще бъдат закупени от България, посочва изданието и определя това като завой в политиката на правителството и щаба за борба с Ковид-19, които доскоро отказваха масовото тестване. То ще започне през април или май след бъдат осигурени необходимите тестове. 

Влизането в Еврозоната се отлага

Кризата, предизвикана от Ковид-19, ще отложи влизането на България в Еврозоната, пише агенция Ройтерс, позовавайки се на директора на БНБ Димитър Радев в интервю за “Нова телевизия”. В него Радев казва, че влизането във валутния механизъм ще бъде отложено за 2021 година. За да влезе в Еврозоната държавата трябва поне две години да прекара в “чакалнята” на зоната, т.е. в във валутния механизъм, припомня агенцията. Това е необходимо, за да се гарантира, че валутата на страната-кандидатка е стабилна, се казва още в информацията.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.