Васил Божков ще прави партия?

Васил Божков Васил Божков

Васил Божков ще прави партия? Какво се крие зад последния му ход?

След комиксите на Божков очаквахме факти, записи, банкови сметки. Такива обаче все още няма. Вместо това бизнесменът-беглец попита българите дали ще го подкрепят за нов политически проект. Какво се крие зад този ход?

Всички повтарят, че г-н Божков бил много умен. Бил завършил математика, а имал и второ висше образование. Само че програмата на неговата “медия“, която “излъчва” от Дубай, започна да предизвиква единствено насмешки. След комиксите очаквахме факти, записи, банкови сметки. Вместо това той ни изненада с анкета във Фейсбук, в която пита дали ще го подкрепим за нов политически проект. Тоест гражданите да решат демократично. Интересът към постинга му в социалната мрежа е голям. Гласуванията са вече над 35 000. Повечето коментари под анкетата обаче са критични и подигравателни.

С какво е заслужил богатството си Божков?

Не знам дали бизнесменът наистина е престъпник; в негова защита мога да кажа, че ми се вижда странно съвпадението на криминално преследване и закон, който забранява бизнеса му. Можеха първо да го осъдят (ако имат доказателства), а после да законодателстват. Или обратното. Впрочем, от хазарт и изнасилвания не разбирам, но унищожаването на културно наследство с помощта на иманяри ми изглежда безспорно престъпление.

Доколко може да буди симпатия беглецът-милиардер? Извън една малка, либерална общност, която настоява да се спазва законът дори по отношение на “лошите“, Васил Божков едва ли има много защитници: той въплъщава тъмните години на прехода, когато онези с пурите забогатяха шеметно, други загубиха работата си и тръгнаха да слугуват в чужбина. Хазартният бизнес се асоциира с поквара, измама, прахосничество – неслучайно национализирането му беше посрещнато с одобрение от мнозинството. Въпросът не е в Андрешковската омраза към богатите: хората искат да знаят с какво е заслужил това богатство даденият човек, какво е направил за България. Плащал данъци – ама както се оказа не съвсем, а май плащал и на чиновници, и на политици.

Бизнесмени не за първи път се хващат с партийно строителство – добре знаем, че у нас без държавата си оставаш на нивото на “малък и среден”. Навремето “Български бизнес блок” на Жорж Ганчев продаваше мечтата, че всеки може да стане милионер, но тя бързо отшумя, когато милионите се разпределиха. Партийните проекти на Христо Ковачки имаха предимството, че ангажираха голям брой служители от предприятията на бизнесмена – под страх от санкции те гласуваха и протестираха под строй. Този ресурс в хазартния бизнес го няма – едва ли крупиетата ще излязат на площада заради един кренвирш. Веселин Марешки пък се добра до парламента, защото бизнесът му има ярки социални обертонове – евтини лекарства и евтин бензин. Да добавим Слави Трифонов, ако го броим за бизнесмен – огромен ресурс от фенове, зрители, почитатели.

Истинската опасност за Борисов

На този фон заплахата на г-н Божков изглежда просто ход в опитите му да се договори с управляващите. За него все още няма червена бюлетина за издирване от Интерпол и логичният извод е, че пазарлъкът още тече. Затова и не чуваме от Дубай нищо сериозно.

Всъщност истинската опасност за премиера Борисов не е това, че ще може да се появи още една (дясна, бизнес-, патриотична…) партийна формация. Заплахата ще дойде, ако г-н Божков подкрепи някой от наличните политици – например г-н Цветанов и хипотетичната му партия. Нали помним намаляването на партийните субсидии, комбинирано с възможността за частно финансиране? Не знам къде са му парите и дали има канали, през които ще ги вкара в политическа употреба. Но ако това стане, управляващите ще разберат каква грешка направиха с популисткия си закон.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.