Въпрос към Иван Гешев: А какво казва Господ за КТБ, Пеевски и Божков?

Иван Гешев Иван Гешев

Въпрос към Иван Гешев: А какво казва Господ за КТБ, Пеевски и Божков?

Аз съм инструмент в ръцете на Господ“, отсече главният прокурор Иван Гешев. А какво ли му е казал Господ за КТБ, Делян Пеевски, Васил Божков и по други важни въпроси?

Докато анализатори спореха дали главният прокурор е самостоятелен играч на политическата сцена, или само послушно оръдие в ръцете на констелацията от интереси, които го поставиха на този висок пост, тези дни самият Иван Гешев даде отговор. И той е зашеметяващ: “Аз възприемам себе си, за добро или за лошо, като инструмент в ръцете на Господ“.

Разбира се, обвинител N°1 е автор на потресаващи бисери като сравнението между “успехите” на прокуратурата по делото КТБ с “кацане на Луната с дизелов двигател“. Един от предшествениците му, покойният Иван Татарчев, пък бе казал, че над него стои само Бог.

Но цитираната самооценка на г-н Гешев за мисионерската му роля в мирозданието е шедьовър от съвсем друг калибър.

Ако следваме логиката на Гешев

В стремежа си към по-голяма популярност редица политици обичат да се заиграват с християнската религия, а и с другите вероизповедания. Макар и да е тревожен факт, не е изненада и това, че главният прокурор говори и се държи като политическа фигура. Но, ако продължим “логиката” на г-н Гешев, поставянето на Господ в основата на съдебната система в една светска държава е опасен анахронизъм. Нима ще се наложи даващите показания да се заклеват, както през Средновековието, с ръка върху Библията преди да продумат в съдебната зала? Или подсъдимите ще бъдат “изпитвани” чрез преминаване през огън и вода? 

Думите на г-н Гешев за пореден път издават комична липса на елементарен социален филтър за това кое е подходящо да се вербализира и кое не. Те обаче са смущаващи и по друга причина. Осъзнато или не, в тях се съдържа претенцията за непогрешимост.

Това не е първият път, в който той разголва високото си самочувствие пред публиката. Тук няма лапсус. Ако човек си направи труда да изслуша и другите изказвания на г-н Гешев, може да остане с впечатлението, че той вече е произнесъл присъда над всички, които дръзват да критикуват действията и методите му. Главният прокурор е само на една крачка разстояние от манията на Великия инквизитор – героя от “Братя Карамазови” на Достоевски, който е убеден, че е разбрал християнството по-добре от Христа; и на едва педя разстояние от кредото на севилския кардинал от притчата, който смята, че хората са твърде слаби, за да бъдат оставени да следват свободната си воля и, следователно, трябва да бъдат принуждавани, за да са щастливи. 

Важните въпроси, на които Гешев трябва да отговори

Вместо да изпада в религиозен екстаз и да гони по донкихотовски “вятърните мелници” на “кресливата либерална общност“, главният прокурор би трябвало да започне да дава отговори на увеличаващата се купчина от важни въпроси на бюрото му. Докога медиите ще вършат голяма част от работата му (“Апартаментгейт“, скандалът с г-н Мавродиев и ББР)? Грижи ли се прокуратурата за свободата на словото или, напротив, иска да задуши малкото трибуни, в които звучат критики срещу властта? Каква е ролята на г-н Пеевски във фалита на КТБ? Кой организираше “контрапротестите” в негова “защита” около избора му за главен прокурор? Какво стана с хазартния бос Божков и ювелирната акция срещу него – кой го обвини, за да го пусне да избяга, и праща ли картички на прокуратурата от ОАЕ?

Г-н Гешев, който възприема себе си “като инструмент в ръцете на Господ“, дължи отговорите на тези и много други въпроси. Какво ли му е казал Господ по тези теми?

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.