В България: Така е, когато простащината се превърне в норма

Пътищата и автомобилите Пътищата и автомобилите

В България: Така е, когато простащината се превърне в норма

Имали сме най-древната цивилизация, най-древната култура и азбука, а пък гледали на българите като на “втора ръка“. Защо ли? Ами достатъчно е да видиш наследниците на тази древна култура по пътищата на България.

България отново се появи на потискащото второ място в една статистика, цитирана от Еврокомисията: за убитите в пътно-транспортни произшествия – с 88 жертви на един милион население. По-напред е само Румъния с 96 убити на милион. Само за сравнение – в държави като Дания, Холандия, Ирландия и Швеция, погледнато в пропорция, жертвите на катастрофи са около три пъти по-малко.

Всеки може да изрецитира триадата от фактори, които предопределят този тъжен български принос в статистиката: лоши пътища, лоши автомобили, недисциплинирани шофьори. За всеки от тях може да се разсъждава напоително. И да се обяснява за новите магистрали, за новите автомобили и за „някои все още нерешени проблеми“.

Но дайте да не се лъжем: убиват не толкова пътищата и автомобилите, колкото шофьорите. А през последните десетилетия българският шофьор постепенно се превърна в еманация на всичко негативно в обществото. Той е агресивен и разгащен, фуклив и безотговорен, невъзпитан и често пъти слабо образован, лишен от всякакво обществено чувство и от рефлекса да зачита околните.

Горди наследници на древна култура. А само да ги видиш по пътищата…

Така е, когато в една държава върховенството на закона го има само на хартия, когато грубостта и простащината се превърнат в норма, когато вместо общество има само сблъскващи се лични интереси, когато нито семейството, нито училището успяват да победят улицата, когато в поведенчески модел се превръщат неграмотни инфлуенсъри с големи мускули, респективно – с големи гърди,  и още по-големи автомобили, когато…

Тази популярна жалейка може да продължи още дълго. Показателно е обаче, че успоредно с нея върви и другата жалейка: как не ни броят за равноправни европейци – нас, дето сме имали най-древната цивилизация, най-древната култура, най-древната история, най-древната азбука, а пък когато Карл Пети говорел на немски само с конете си…

Мисля, че няма нужда от много обяснения. Ако искаш да си европеец – бъди европеец не само по марката на автомобила си, но и по ценности, по чувство за отговорност, по респект към другия. Иначе и занапред ще си останеш втора ръка.

И дори Фолксваген да дойде в България и да започне да произвежда новите си лъскави европейски автомобили, зад техните волани пак ще сядат същите хора.

(Извинявам се на онова малцинство български шофьори и шофьорки, които не се разпознават в този текст.)

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.