Три дни след трагедията в Хитрино

Пострадалите сме всички ние Пострадалите сме всички ние

След Хитрино: какво (не) научаваме

Три дни след трагедията в Хитрино още не знаем какво точно се е случило. За сметка на това научаваме подозрително много неща за чувствата на безпомощни хора, загубили в рамките на броени минути целия си досегашен свят.

След Хитрино социалните мрежи се напълниха с обвинения към журналистите. Твърди се, че медиите са се държали без грам респект към ранените и са задавали на едва оцелели хора безумния въпрос “как се чувствате”. Вярно е, така беше. Само за едно няма да се разберем: че всички медии са еднакви.

Пред белия лист

За начало да видим проблема. Товарен влак дерайлира в селището, през което минава, предизвиква взрив на веществата, които пренася, и изпепелява половината село. Загиват седем човека, ранени са десетки, 26 къщи са разрушени, над 1000 души са евакуирани. Какво точно се е случило, какво е причинило взрива, кой е виновен – всичко това остава загадка в първия ден от националния шок. Но минават още две денонощия и ето ни все така пред белия лист: не е ясно какво е станало. А малкото, което институциите казват, не е обяснено, нито проблематизирано.

За сметка на това научаваме подозрително много неща за чувствата на безпомощни хора, загубили в рамките на броени минути целия си досегашен свят. Двете големи частни телевизии се състезават в този странен спорт, в който интимното е превърнато в зрелище. Настава хипертрофия от образи на страданието, без да можем да го оправдаем с нуждата от повече информация.

Жана Попова, която преподава радио и телевизионна журналистика в Софийския университет, напомня, че при кризи и катастрофи влизат в сила ред професионални правила, които в случая с трагедията в Хитрино не се спазват. Например: според добрите стандарти, можеш да излъчваш разговори с хора, намиращи се в ситуация на силен шок, само при едно положение: ако си сигурен, че те могат да съобщят нова или различна информация. В изтеклите три дни обаче наблюдаваме нещо друго: “натрупване на образи на страдащи хора, които се повтарят и повтарят, а това изземва времето за въпроси към хората, които са били отговорни за влаковия превоз, времето за въпроси към експерти, които да не гадаят, а да кажат защо на изрядна фирма ѝ се случва това

Фалшив интерес

Но нещата опират и до професионална етика, казва на свой ред преподавателят по пресжурналистика Марин Бодаков. Репортер, който се обръща към тежко ранен и изпаднал в шок човек с въпроса “как се чувствате”, всъщност не се интересува от отговора, смята Бодаков. “Този въпрос показва фалшив етикет, фалшив интерес, фалшива проба на канала за комуникация”, казва преподавателят. И добавя, че задаването на този въпрос е просто начин да паразитираш над едва оцелелия.

Всеки път, когато се случва някаква трагедия, обясняваме на репортерите, че се интересуваме от причините за проблема, а не от личните чувства на пострадалите”, отбелязва Мариета Фидосиева, директор на новините на БНТ-2. Тя самата е усвоила това правило – още като репортер в “По света и у нас” на Нери Терзиева. Оттогава е убедена, че журналистическата работа се състои в това “да търсиш отговорните и така да не позволиш да се повтарят трагедиите. А не в умението да накараш максимален брой зрители, които вече и бездруго са на ръба, да скочат от прозорците”.

Всичко това, разбира се, не е някаква тайна, която познават само малцина. Напротив: учи се в университета, обсъжда се в редакциите, а освен това е въпрос на човешки усет. Така че нещата не опират до това дали познаваш стандартите, а дали имаш желанието да ги спазваш. Според Мариета Фидосиева, първият проблем в тази професия е гоненето на рейтинг: подозираш, че етичният подход няма да ти донесе много зрители, но не можеш без зрители, защото в такъв случай не би могъл да се пребориш за реклами.

Марин Бодаков има и друга хипотеза: пълното изкривяване на реалността сред работещите в някои медии. Преподавателят допуска, че съществуват журналисти, за които е въпрос на човещина да покажат именно пострадалите. “Може би това е тяхната буквализирана представа, че така правят ориентирана към човека журналистика

Десетки въпроси

Докато говорим, информационният поток подрежда по съвсем друг начин новините, които са реално ориентирани към човека: фирмата Булмаркет ДМ, която е превозвала взривилата се композиция, е с предимно офшорна собственост; следователите не знаят дали има нарушение с броя на цистерните, нито дали е разрешено превозването на пропан-бутан и пропилен едновременно; взривът може да е задействан от досег на пренасяното вещество с искра или с кислород; флашпаметта на единия локомотив показва, че влакът се е движил с превишена скорост, но не е ясно дали това е причинило трагедията. Десетки въпроси стоят зад всяка информация по случая. Само да има кой да търси верните отговори.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.