Президентът и съдебната власт

A man stops and looks at a poster of the Bulgaria's centre-right ruling GERB A man stops and looks at a poster of the Bulgaria's centre-right ruling GERB

Какво трябва да направи новият президент?

Цецка Цачева или Румен Радев? Докато избирате един от двамата, Ви предлагаме да разберете какво зависи от новия президент и какво ще трябва да направи тя или той, след като заеме поста.

Дали България ще завие на Изток, или ще остане на Запад? Дали страната ще остане в катастрофиралата съдебна система, или ще се опита да излезе от отломките? Тези неща зависят в голяма степен от президентската институция, макар и не изцяло. Това може и да не стана ясно по време на предизборната кампания, но ще се разбира ден след ден, когато изборите отминат. Ето и какво още зависи от бъдещия президент и какви задачи го очакват – независимо кой бъде избран.

Първото пътуване на президента

За симпатиите на някой президент във външната политика си има изпробван тест: къде ще бъде първото му посещение в чужбина? Този тест работеше по времето на Желев и Стоянов – първият замина на първо посещение в Лондон, вторият в Брюксел. И в двата случая това означаваше твърда ориентация към Европа и НАТО, извоювана с много усилия. По времето на Първанов този тест даде пробойни – макар че президентът беше избрал за първо посещение в чужбина Брюксел, той напусна поста си с етикета “проруски президент“. По времето на Плевнелиев пък символиката беше изобщо отхвърлена. Той замина за Италия – жест, в който не можеше да се търси някакъв специален знак.

Президентът, който ще бъде избран днес, ще покаже своята ориентация по друг начин – чрез европейските политики, които одобрява или отхвърля например. Напливът от бежанци, Брекзит и енергийните проекти ще го принудят да прояви характер и вкус – и то достатъчно бързо.

Президентът и съдебната власт

Който и да стане президент, ще трябва бързо да вземе отношение по проблемите на съдебната власт. Първо: защото предстои непосредствен избор – през ноември 2017 година мандатът на сегашния шеф на Върховния административен съд изтича, а новият магистрат на този пост ще встъпи в длъжност едва след като президентът подпише указ за това. Президентът има право само веднъж да отхвърли избора, ако не е съгласен с него. Но въпросът не опира само до подписването на указа. Въпросът е в това, че ще му се наложи да изрази причастност към проблемите на съдебната власт – тема, която и до последния дебат беше отбягвана и от двамата финалисти за поста президент на републиката.

Президентът ще трябва да изрази своята позиция и през декември 2019, когато изтича мандатът на главния прокурор Сотир Цацаров. На този пост ще трябва да се избере друг магистрат, назначен с президентски указ. Президентската институция няма правомощията да спре едно или друго назначение, но тя има правото и задължението да обяснява всеки цивилизационен избор. Изборът на висши магистрати в корумпирана среда и арестувана справедливост е точно такъв избор.

Президентът, банките и медиите

В края на 2018 президентът ще посочи член на УС на БНБ. В този 7-членен орган президентът разполага с трима свои представители. Най-рано – на 2 декември 2018 – ще изтече мандатът на Боряна Пенчева. Следващият момент, в който президентът ще може да определи свой представител в ръководния орган на банката, ще бъде през юни 2020 година, когато изтича мандатът на Лена Русинова.

Президентът Плевнелиев говореше често за финансовите политики на страната и твърдеше, че въвеждането на еврото в България е стратегическа цел. Кандидатите от 2016 не обсъждат изобщо представите си за по-добро икономическо бъдеще. Днес, в деня на втория тур, ние продължаваме все така да не знаем какви са техните конкретни виждания за икономическата и финансова политика.

Същото, с малки изключения, важи и за отношението им към медиите. През юни 2018 президентът ще избере нов член в Съвета за електронни медии. Тогава ще изтече мандатът на сегашната председателка на СЕМ Мария Стоянова. Президентът разполага с двама представители в 5-членния орган. Останалите трима се избират от Народното събрание. В момента в СЕМ има само един член, избран от мнозинство на социалистите – това е Иво Атанасов, чиято кандидатура беше гласувана през 2013. Останалите членове на този орган са били избирани или от мнозинство на ГЕРБ, или от президента Плевнелиев.

От кандидат-президентската кампания не става ясно как желаещите да станат президент си представят един добър СЕМ. И това е само един от множеството въпроси, по които бъдещият президент ще разкрива позицията си в движение.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.