Чуждестранните агенти

Russian President Vladimir Putin gestures speaking at the Security Council meeting in the Kremlin in Moscow, Russia, 21 November 2012. A new law branding internationally funded Russian non-governmental organizations (NGOs) as 'foreign agents' came into effect today. Russian President Vladimir Putin has been vocal in his criticism of internationally funded NGOs, at one point comparing an election monitor that received United States funding to Judas. Credit EPA/MIKHAIL METZEL / POOL

България няма да си остане с единия Илиян Василев в черния списък на Русия. В последните години Москва прогресивно разширява законодателството си, насочено срещу неправителствени организации, медии, блогъри и обикновени граждани, които имат връзки с чужбина. Всяка от тези мерки засяга поне две групи български граждани: членовете на партньорски организации и хора с активна публична позиция по въпроси, засягащи руската политика. Да припомним само три-четири от най-популярните мерки на Кремъл.

Чуждестранните агенти

Още през лятото на 2012 година Русия въведе поправки към закона за неправителствените организации. Те повеляват, че всяка НПО, получаваща финансиране от чужбина, трябва да се регистрира като “чуждестранен агент”. За целта е създаден специален регистър на “чуждестранните агенти” към Министерството на правосъдието, където съответната организация може да се впише доброволно в определен период от време. След това вписването се извършва от самото министерство.

Статутът на “чуждестранен агент” е въведен, за да бъде използван като публично клеймо, доколкото всеки регистриран е длъжен да посочва своята агентурна битност при всяка изява пред публика – в пресата или в интернет.

Под ударите на този закон попаднаха редица почтени организации в Русия, които от години се борят срещу политическия произвол. Сред цях са центърът “Сахаров”, правозащитният център “Мемориал” и асоциация “Агора”.

Формално законът е насочен срещу организациите, извършващи политическа дейност. Сред тълкуванията на този израз обаче може да се срещне и следното: политическа е онази дейност, в рамките на която се отправят критики към настоящия закон.

Нежеланите организации

Само преди няколко дни в Русия влезе в сила и закон, насочен срещу неправителствените организации от чужбина. Текстовете му позволяват на главния прокурор и на вътрешния министър да публикуват списък с онези чуждестранни НПО, които застрашават “конституционния строй на Русия”, нейната отбранителна способност и нейната сигурност. Законът се разглежда като пряко насочен срещу основните правозащитни организации, каквито са например Амнести Интернешънъл, Хюман Райтс Уоч и Трансперънси интернешънъл. Тези организации са десетки и в тях работят включително български граждани. В самата България пък потенциалните организации-мишени са онези, които са публикували доклади и коментари, свързани с Русия или Украйна, както и всяка обществена медия с позиция.

Законът забранява на руските финансови институции да извършват операции с “нежеланите организации”, а самите организации подлежат на забрана в Русия. При неизпълнение на забраната за извършване на дейност се полага затвор.

Закони срещу лайковете и масовите безредици

Преди година влязоха в сила поправки в Наказателния кодекс, често обобщавани като текстове срещу “екстремизма в интернет”. Измененията предвиждат затвор за всеки, който разпространява екстремистка информация в интернет. От дефинициите става ясно, че преследването може да бъде предприето и заради харесването на дадена информация във Фейсбук. Друг текст позволява на руските власти да затварят сайт, призоваващ да се участва в „масови безредици”. Последните две думи са израз, с който се назовават включително и митинги на опозицията. Терминологията, с която си служат тези нормативни актове, в повечето случаи е по-красноречива дори и от самото съдържание.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.