Чужденците ли са виновни за всичко това

Как се подиграват с българите Как се подиграват с българите

Как се подиграват с българите

Елементарно е: колкото повече истеризираме проблемите с чужденците, толкова по-малко енергия ни остава да забележим безобразията на властта. И затова тя ще продължи да се подиграва с нас.

Всичко това се случи само за един ден: мнозинството в парламента одобри отново високата субсидия за партиите от 11 лева годишно на глас; остави непокътнат огромния бюджет на Националната служба за охрана, която пази Ахмед Доган и Делян Пеевски; гласува поредните над 1 милиард лева за нереформираното Министерство на вътрешните работи; отмени приетото малко по-рано увеличение на парите за Българската академия на науките и Софийския университет; запази необяснимо високия бюджет за агенцията, която осъществява подслушванията. Всичко това се случи при приемането на Закона за държавния бюджет за 2017 година.

Разбира се, че не е препоръчително държавният бюджет да се „поправя“ на парче според всяка идея на опозицията, но изредените примери са много показателни: властта е заради самата власт, парите отиват за комфорта на тази власт, а за необходимите промени и за бъдещето никой вече не се тормози да мисли. Най-необяснимото обаче е защо се правят, че не чуват тътена. И резултатите от президентския вот, и участието в референдума показват, че гневът е налице.

Наистина ли не разбират?

Най-висока подкрепа на референдума получи въпросът за намаляването на държавната субсидия за партиите до 1 лев годишно на получен действителен глас. Но тази сума ще продължи да бъде 11 лева на глас, след като Народното събрание я препотвърди. Годишно субсидиите за партиите възлизат на над 35 милиона лева, а най-голямата партия – ГЕРБ – има по сметките си десетки милиони. Очевидно е, че огромна част от тези пари не им трябват. Очевидна е и нагласата на голяма част от избирателите. Но нищо не бе променено.

Това поведение е толкова цинично, колкото и воплите за увеличение на минималната пенсия от страна на Патриотичния фронт, който в продължение на две години беше част от управляващото мнозинство и имаше възможността да участва в пенсионната реформа. Не отстъпват по цинизъм и социалистите, които въведоха плоския данък, а когато са в опозиция, все предлагат отмяната му.

Чужденците ли са виновни за всичко това?

Всички тези безобразия не попадат в центъра на вниманието, защото България е заета „да се брани от нашественици“. Имигрантите в страната са несравнимо по-малко, отколкото в Гърция например, но това не пречи на управляващи, опозиция и медии да преиграват така, сякаш милиони хора са влезли в България. Митинги, концерти, доброволни чети, извънредни включвания по телевизиите, зачервени лица от парламентарната трибуна, призиви за „стрелба на месо“, загуба на всякакъв здрав разум… А всъщност става дума за една неспособна държава – с неспособна гранична полиция, която не опазва добре границите; с неспособни служби, които не се ориентират кой кой е сред пристигащите; с неспособни сили на реда, които не могат да въдворят ред на територията на един бежански лагер. Става дума и за разлагащата корупция, която позволява на всеки да премине през страната, стига да си плати. Чужденците ли са виновни за всичко това?

Но неспособната държава е явно проблем, който тормози само малцина. Корупцията – също. Проблем са ни няколкостотин чужденци, а не разпадащото се МВР, което не може да гарантира сигурност. Проблем са ни онези, които апелират за елементарна хуманност поне към хората, които не нарушават закона, но не са ни проблем прогнилите от корупция политици, които самодоволно „яхват” всеки страх.

Елементарно е: колкото повече истеризираме проблемите с чужденците, толкова по-малко енергия ни остава да забележим нашите си крадци. А в това време управляващи и опозиция могат да си позволят да продължат с безобразията си. Защото радикална алтернатива не се е задала, а дотогова виновни ще са ни някакви непознати хора. Няма да са виновни нито българските власти, нито пък ние, които си ги избираме. И ще продължаваме така, докато напрежението не избие от най-неочаквано място и не помете и управляващи, и опозиция, барабар с прислужните им медии.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.