Тъжната истина… България

БЪЛГАРСКИЯТ МЪЖ БЪЛГАРСКИЯТ МЪЖ

Българските мъже са заприличали на женски полов орган. П*тка. Без извинение за нецензурната дума.
Да, да, разбира се, има по някое и друго изключение. Но, когато започват да надделяват мъжете-п*тки над мъжете-алфа, положението става критично.
Мъжът, олицетворяващ женския полов орган си остава п*тка завинаги. На 20, 30 или 50 години, работещ или безработен, женен или ерген – няма значение. Това са странични фактори.
Жени, ще ви кажа нещо за него. Как да го познаете.
Не е трудно, тъй като това е всеки втори българин. Онзи, с когото се разминавате на улицата, таксиметровият шофьор, колегата ви, продавачът на цигари и … най-често това е мъжът до вас. Точно така – онзи, когато обичате, живеете с него, грижите се за него и по всяка вероятност имате или искате деца. Приели сте го, защото… друг избор няма или пък, защото – ”всички са еднакви”. Или просто, за да не сте сами.


Мъжът-п*тка не се ражда, той се създава с времето. Като се започне от майката, която го глези като типичното мамино синче, добавим примера на бащата-ебач /пияница или просто нехранимайко/, минем през репликата, която гласи, че – ” на момченцата нищо не се отказва, да не им стане нещо” и завършим някъде към тийнейджърските години, в които вече порасналите ” мъже” решават да демонстрират сексуалната си мощ на всичко що има дупка…
И за капак – титанът на човешките взаимноотношения Наталия Кобилкина ни учи да ги възхваляваме, обичаме, почитаме и едва ли не да им се кланяме, дори, когато грешат.
Може би пак от гледна точка на идеята – ”да не им стане нещо”.
Българският мъж обича жените, но не онези, които символизират красота, интелект и чар, а другите, олицетворяващи секса и разврата. За по-накратко ги наричат с благозвучната дума п*тки.
Тая е страшна п*тка” е равно на – ” Тази е много готина, искам да правя секс с нея” . Явно от толкова честата употреба на думата, мъжете са я приели лично …
И направо са заприличали на така любимия им женски орган.
Мъжът-п*тка има няколко отличителни черти. Той не осъзнава, че носи белезите на женски полов орган, дори напротив. Това му е чарът. Често парадира с онова, което нарича ”мъжественост” и има привидно твърде високо самочувствие – без покритие. Облечен е обикновено в реплики на маркови дрешки, с гъзарски очила и обувки стил „Евгени Минчев”. Има, да кажем – Опел корса, но я управлява като БМВ. Третира колата си като ”пичеловка”- в превод средство за забиване на пички.
”Всяка жена може да е моя” – това е мотото на мъжа-путка.
Всичко това е привидната маска на един комплексиран и разглезен мъж. Човек, парадиращ с анаболната си физика, внушаващ на пръв поглед респект, но пък погледът му го издава.
Както се казва -по погледа ще го познаете. Мъжът-п*тка, каквото и да прави лъха на наскоро обезчестена жена. Същият спи с жени, които са много повече мъже от него!
И тук идва въпросът – къде отиде БЪЛГАРСКИЯТ МЪЖ ? Мъжът- Алфа или, както го наричате, онзи истинският, мъжкарят, онзи, който не те отвращава с държанието си на женичка в цикъл.
Думата ”п*тка ” е използвана многократно в текста. Не за друго – просто свиквайте с нея”
И за Дамите които не са разбрали… Истинските мъже не късат салфетки под ритмите на Галена в нощните клубове. По това време те отдавна спят, защото на сутринта ги чакат далеч по-важни дела от твоите вафли в косите. Истинските мъже ги срещаш всеки Божи ден , но не ги забелязваш, защото не карат кабриолети и не висят в лъскавите сладкарнички. Всъщност може и да не ги срещаш толкова често, защото истинските мъже излизат 3 часа преди ти още да си махнала гурлите от засъхналата си спирала. Не виждаш и парите им, защото те не са върху барабаните на оркестъра в кръчмата, в която ходиш всеки петък. Истински мъже има и ти ги срещаш всеки ден, но не ги забелязваш ! А не ги забелязваш, защото те не искат да срещат теб.!!!

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.