Търси се президент с характер

Румен Радев присъствието на патриарха Румен Радев присъствието на патриарха

България не беше ли светска?

Трети поред президент положи клетва в присъствието на патриарха. Кой ще извади най-сетне църквата от парламента? Само някой с характер би могъл да го стори, но този някой не е Радев.

Откакто Сакскобургготски пусна църквата в парламента, така и не се намери кой да я извади оттам. Вече трети президент и седмо правителство полагат клетва не само пред Конституцията, но и пред Библията, като освен това целуват ръка на патриарха, който стои в пленарната зала.

Този ритуал не е описан в нито един нормативен текст. И не е прилаган в периода 1989-2001, когато свободата на вероизповеданията вече беше факт. Президентите Желев и Стоянов, премиерите Андрей Луканов, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Жан Виденов, Иван Костов и Стефан Софиянски не са полагали клетва в присъствието на духовно лице. Тогава лидерите на различните вероизповедания наблюдаваха церемонията от балкона като част от публиката и играеха недвусмислената роля на външно тяло. Що се отнася до споменатите политици, много от тях отидоха на църква, след като положиха клетва. Усамотиха се в онова интимно пространство, далеч от държавата и от светлината на прожекторите.

Когато патриархът влезе в парламента

С царя, който искаше реституция, а покрай това се нуждаеше от политическа подкрепа, нещата се промениха: патриархът влезе директно в пленарната зала, без преди това да е променяно каквото и да било в законите на страната. Гледката на духовен водач, застанал до порасналото вече дете-монарх, прогонено някога от страната си, беше могъщ елемент на визуалната пропаганда, с която Сакскобургготски си спечели доверие. Символното значение на този акт се оказа толкова голямо, че образът на патриарха, седнал в пленарната зала, се запомни като белег на някакъв политически вододел. Половин година по-късно новоизбраният президент Георги Първанов повтори церемонията – отново без да е променяно каквото и да било в законите на страната. От този момент нататък никой не е дръзвал да възстанови реда, сведен до следното просто изречение: патриархът (наред с мюфтията или равина) няма място в пленарната зала.

Нека напомним: светска България е страна, в която църквата е отделена от държавата. Двете се пресичат само на едно място и то по начин, който поставя държавата в услуга на религията: светската власт е задължена да осигурява свобода на всяко вероизповедание и да наказва (по съдебен път) всекиго, който посяга на тази свобода. Това не е подарък, нито осигуряване на привилегия, в замяна на която от религиите се очаква реципрочен реверанс към държавата. Това е просто редът, по който функционират светските демокрации.

Търси се президент с характер

Президентът Радев очевидно няма да е онзи политик с характер, който ще върне нещата на мястото им. Най-малкото по една причина: той явно не смята, че в цялата картина нещо е разместено. Доказателство за това е намерението, което изрази в изборната нощ: да подкрепи идеята за въвеждане на “вероучение” в училищата. Българското образование е обаче светско. Така пише в член 11 от новия Закон за предучилищното и училищно образование. Така пишеше и в стария закон. А разделението между църква и държава е вписано в Конституцията още през 1991 година. Може пък след четири години да дойде политик, който да го забележи.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.